Протестите ще са успешни, ако са успели да разсънят гражданското общество и ни изпратят до урните

Стреснати и уплашени. Това бяха управляващите още когато чуха за организирани протести пред НС. Споменът и ароматът от края на 96-та и началото на 97 година им дойде в повече, но дали успя да убеди и самите тях, че така не може да продължава?

Сега отново бяха използвани познати методи за унищожаване на силата на гражданите. Ситуацията много ми заприлича на митинга пред парламента през 90-та, когато хората искаха промяната на първи член на Конституцията. Тогавашният президент Петър Младенов смяташе, че е по-добре да дойдат танковете, а телевизията ни показа изкривени физиономии на викащи и крещящи хора. Опитът всички да бъдем настроени срещу “онези лумпени” обаче не мина.

Хубавата новина е, че сега пак назрява енергията на гражданските протести, която дано роди и гражданско общество. Но всичко ще е безвъзвратно загубено, ако не премине в масовото активизиране на гражданите на предстоящите избори. Защото каквото и да си говорим, само ако гласуваме стават демократични промени. Крайно време е да осъзнаем, че не може 20 процента да избират за всички, а после олеле.

Нарочно поддържаното ниско ниво и подкрепата на “елита” за изпростяването имат своя политически мотивиран замисъл и параметри. Това, колкото тъжно, е и твърде опасно. А и по този начин е много лесно да се управлява, а почти никой да не ти търси отговорност за лошото управление.

За да спрат подобни малоумия е време хората да припознаят своите политически идеи, партии и представители, защото само гражданските протести не са достатъчни. Промените в демокрациите стават с избори и изразената на тях воля...

Време е да се прекрати пъкления план за разбиването на традиционния световен политически модел, чрез появяването на нови и нови месии с реално все по-неясни идеи и обещания. Иначе също няма как да има някаква промяна.

Протестът беше граждански, но такива мероприятия се базират на реални политически идеи и искания, каквито масово липсваха на площада. Необходимо е обединението и изкристализирането им, а не всеки сам да се бори за малко по-добра лична кочина. Защото всичко е проекция на начина на управление и всъщност не може да се промени само едно зрънце към по-добро, ако цялата държава е затънала и проядена от лошо управление, корупция и мафия.

Крайно време е и логичната и нормална опозиция да се обедини, въпреки различията между тях. Така хората ще припознаят поне един политически субект като начин за спасение, излизане от тъмния и задънен тунел и като алтернатива.

Защото, ако нещо не се промени у нас и то бързо – вървим към новоруски авторитаризъм от български тип. И все по-нагло и лошо управление с трагични последици за всички нас...