Не обичам да публикувам наново стари текстове. Темата за нефтопровода обаче стана отново актуална. През декември, когато беше написана статията, този текст не събуди някакви реакции. Затова си позволявам да го припомня. Най-интересното е, че у нас оригиналният договор за нефтопровода продължава да бъде тайна, но пък е качен, съвсем официално, на сайта на гръцкия парламент.
Текстовете са на гръцки и английски и са в края на публикацията. Приятно и любопитно четене...
Променил съм и старите линкове с текста на спогодбата, тъй като гръцкият парламент е преместил Интернет страницата си на нов адрес...
09 декември 2009, сряда
Трънливият “Бургас-Александруполис”
Кой печели и губи от този нефтопровод?
Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван е дадено изрично и само наhttp://www.kafene.net.
Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.
Ограничението не важи за лични блогове, но е абсолютно валидно за информационни сайтове, различни от Кафене!
Идеята за нефтопровода “Бургас-Александруполис” се заражда в началото на 90-те години на миналия век. Тогава гръцкият петролен магнат Янис Латцис и дясната му ръка Николаос Григориадис стигат до извода, че ще е много по-сигурно, бързо и евтино руският нефт да не преминава с танкери през Босфора, а през нефтопровод, който да свързва директно пристанище Бургас с гръцкото пристанище Александруполи. От там танкери трябва да пренасят нефта до европейския и американския пазар.
Гръцката държава вижда в проекта за нефтопровода няколко шанса. Страната ще се превърне във фактор на енергийната карта на региона, а Босфорът ще може да бъде избягван и така ще изчезне зависимостта от Турция при преноса на нефт с танкери. За България обаче това реално е поредният руски енергиен проект и не води до никаква диверсификация на източниците.
След години на преговори, най-вече за това как и с какви проценти ще участват в проекта трите заинтересовани страни (Гърция, България и Русия), на 15 март 2007 година в Атина тържествено се подписва тристранната спогодба за нефтопровода.
Още тогава става ясно едно. България тотално се отказва от поставяното години наред условие, блокирало редовно преговорите, и трите страни да участват с равен дял.
Оригиналната бизнес идея от 90-те години на 20 век обаче от самото начало не се съобразява с няколко други важни неща. Районът на Александруполи е известен с девствената си природа. Туризмът е основен поминък на населението, във водите на Егея е пълно с делфини, а резерватът “Делтата на Еврос (Марица)” е на две крачки от мястото, което трябва да се превърне в един петролен град.
Дълги години, по време на сложните преговори за реализирането на проекта, темата екология изобщо не присъства и официално нито се обсъжда, нито се съобщава на отразяващите журналисти и така остава периферна.
Наскоро гръцката телевизия Скай и предаването “Новите досиета” излъчиха журналистическо разследване по темата “Бургас-Александруполис”. В него се повдигат много интересни въпроси около проекта. Въпроси, които не сме си и задали в България.
Предаването обозначава като основен и сериозен проблем фактът, че въпреки всеобщото мнение - нефтопроводът “Бургас-Александруполис” не е държавен проект, а частна търговска спогодба, подкрепена от гръцкото, руското и българското правителство.
Според официалния сайт на компанията, която ще експлоатира нефтопровода Transbalkan Oil Pipeline http://www.tbpipeline.com/ дяловете и участващите компании са следните:
- 51% за руската страна. Единственият руски участник Pipeline Consortium “Burgas-Alexandroupolis” Ltd. е съвместно създаден от 3 компании - “Transneft” с 33.34%, “Rosneft” с 33.33% и “Gazrpom Neft” с 33.33%.
- 24,5% българско участие в “Project Company Oil Pipeline Burgas-Alexandroupolis – BG” AD са разделени по равно между “Bulgargas” и “Technoexportstroy”
- 24.5% гръцко участие са на консорциума “Helpe-Thraki A.E.” с 23.5% и гръцката държава с 1%.
Според “Новите досиета” друг генерален проблем е, че реалните детайли по проекта ще бъдат изяснени в бъдещи спогодби.
Предаването изказва и притеснението, че от подписаната спогодба не става категорично ясно кой ще притежава земята, през която ще преминава нефтопровода.
Гръцкото телевизионно предаване изказва и опасения, че нефтопроводът, като една чисто търговска спогодба между компании, не пречи на никого от участниците да продаде дяла си без да поиска разрешение от България и Гърция, през които реално ще преминава.
Както е известно – социалистическата партия ПАСОК, която състави през октомври новото гръцко правителство, се обяви още по време на предизборната кампания против спогодбата, защото тя “облагодетелствала само Русия” и поиска предоговарянето й. Това стана причина управляващата тогава НОВА ДЕМОКРАЦИЯ да пусне следния предизборен клип:
http://www.youtube.com/watch?v=Xl-VwmoLaho
“Пасок обявява, че ще преразгледа спогодбата за “Бургас-Александруполис”. Какъв е проблемът на Йоргус Папандреу със стратегическото отваряне на Гърция към Русия?
Освен очевидните геостратегически ползи, благодарение на подписаната спогодба за нефтопровода, Гърция ще получава най-малко 35 милиона долара годишно, които ще бъдат влагани в гръцкия район Траки.”
Интересно е, че единствената сигурна печалба за България и Гърция са действително таксите за пренос, които се изчисляват на долар за всеки пренесен тон. Така се очаква парите да са около 35 милиона долара годишно. Гърция действително е поела задължението таксите да бъдат дадени за развитието на гръцката област Траки. Любопитен факт е, че районът около Александруполи печели значително повече от туризъм, както ми обясниха преди време гръцки бизнесмени от туристическия сектор там.
Сега официални гръцки представители обясняват пред гръцкото предаване “Новите досиета”, че туризмът не е застрашен от бъдещия нефтопровод, защото руснаците щели да изпращат много туристи точно в региона на Александруполи.
Все пак най-трънлива си остава подписаната спогодба. В нея има доста необясними неща, по които трябва да се произнесат най-вече юристи, финансисти и еколози.
Основните въпроси, но не само, които поставя подписаният текст са:
- защо за конкретната фирма Transbalkan Oil Pipeline трябва да се създава благоприятен и различен от този за другите фирми митнически и данъчен режим?
- защо в подписаната спогодба екологичната оценка въобще не присъства и само е загатнато нещо за екология и сигурност? В четвъртък министърът на околната среда и водите Нона Караджова съобщи, че известна част от трасето на нефтопровода преминава през територия на екологичнатамрежа "Натура 2000". Всъщност това би ли го допуснала ЕК?
-защо само една руска компания ще доставя нефта?
и т.н., и т.н.
При ратификацията на подписаната спогодба от гръцкия парламент на 25 април 2007 година, целият текст на подписаната между България, Гърция и Русия спогодба е качен и на официалния сайт на парламента:
http://www.hellenicparliament.gr/UserFiles/2f026f42-950c-4efc-b950-340c4fb76a24/K-BURGALE-EIS_1.pdf - от 12 стр. започва текстът на английски
http://www.hellenicparliament.gr/UserFiles/2f026f42-950c-4efc-b950-340c4fb76a24/K-BURGALE-EIS_2.pdf - продължението на текста на английски
Гласуван на:
Очевидно е, че тепърва предстои дискусията по основните аспекти, проблеми, ползи и заплахи около проекта “Бургас-Александруполис”.
