четвъртък, 21 януари 2010 г.

ДА СПАСИШ ДЕЛФИН...В БЪЛГАРИЯ

На пипане е гладък и твърд. Усещането е все едно докосваш неопрен... Никога не съм си представял, че ще прегръщам и пипам делфин. И то не в някой делфинариум, а на живо... в морето. Но всъщност не ви пожелавам да попадате в ситуацията, в която изпаднахме аз и още двама приятели на плажа “Аркутино” през изминалото лято.

Вълните в този неделен и по принцип лежерен августовски ден бяха огромни, имаше мъртво вълнение, а влизането в морето си беше направо рисковано.

Връщайки се от обяд и разполагайки се на почти празния плаж, двойка чужденци на 200-300 метра от нас изведнъж се втурнаха към водата. В първия момент видях само нещо черно и огромно и реших, че е поредният разкъсан найлонов плик или боклук, каквито бурното море изхвърляше от сутринта. Оказа се обаче делфин, който всеки момент щеше да бъде изтласкан на брега. Бързо отидохме да помогнем да вкараме делфина по-навътре. И това беше само началото на случката, продължила над 3 часа.

Въпреки че изтласкахме делфина на възможно най-дълбокото възможно за нас място, след броени минути вълните го бяха върнали на брега. Така, “спасителната операция” се повтори няколко пъти.

В един момент осъзнахме, че имаме нужда от сериозна и по-специализирана помощ. Така позвънихме на 112. От там споделиха, че вече са имали няколко подобни обаждания за бедстващи или изхвърлени на плиткото делфини и обещаваха да върнат обаждането след малко.

Междувременно, започнахме да звъним и на колеги-журналисти в София и Бургас, които да ни намерят необходимите телефони – “Делфинариум-Варна”, организации за защита на животните, както и всеки контакт, който би бил от полза.

През всичкото това време – упражнението да прегърнеш изтласкания от бурните вълни делфин и да до го вкараш отново колкото е възможно по-навътре се повтаряше и повтаряше...

На телефоните на различни екоорганизации никой не вдигаше (все пак беше неделя), но с Делфинариума имахме повече късмет. Там разказахме какъв е случаят. Обяснихме, че делфинчето е малко, защото бяхме убедени, че делфин, който е метър и половина дълъг и почти 100 килограмов, е малко бебе. От Варна обаче ни попариха, че няма никакъв шанс, защото явно майката на “малкото” е убита и няма начин да му помогнем.

Междувременно, от 112 вече бяха предали сигнала ни на Гражданската защита в Созопол, откъдето ни посъветваха да се опитаме да вкараме делфина колкото е възможно по-навътре, но пазейки се максимално, за да не се удавим или да пренесем делфина до близките скали – на около километър от нас и от там да го хвърлим в дълбоките води...

Никой не ни попита какъв е този делфин, колко е голям, има ли някакви рани и т.н. И никой не успя да ни помогне практически, теоретично и много съществено.

В края на крайщата, единствено упорството, загрижеността и желанието на петимата души, които се намирахме в тази част на плажа, делфинът все пак успя да влезе достатъчно надълбоко и избегна огромните вълни в близост до брега.

За нас остана ужасът от преживяното; чувството за безпомощност; отчаянието, което ме обземаше; докосването до делфина; опитът му за контакт с нас, чрез характерните звуци, наподобяващи подсвиркване; както и все пак успешният завършек на един драматичен следобед.

Разказвайки историята със спасения делфин се оказа, че за хората по морето е публична тайна, че доста често делфини у нас са убивани или бити с весла от рибарите, защото нападали даляните им и изяждали рибата.

Например, във Великобритания организацията “British Divers Marine Life Rescuehttp://www.bdmlr.org.uk/ се занимава с изпаднали в беда морски животни. Интересното е, че тя е изцяло основана на благотворителност и очевидно има ефект от работата й. Първоначално научих за нея от материали на Би Би Си и Ройтерс за спасени от “British Divers Marine Life Rescue” морски животни.

Връщайки се от морето, попаднах и на следната информация, разпространена в края на август. От началото на годината 16 мъртви делфина са били открити само по Северното ни Черноморие. В информацията на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна се съобщаваше още, че в повечето случай експертите на РИОСВ са откривали телата на мъртвите делфини в напреднал стадий на разложение и заради това не е било възможно да се установи причината за смъртта им. От РИОСВ припомняха и, че според Закона за биоразнообразието, ако някой бъде уловен да убива делфин, може да получи глоба от 5000 лева, а ако е установено нарушение от фирма или юридическо лице, глобата стига до 10 000 лева.

Реалността, поуките и изводите от тази история... оставям на вас. За мен и приятелите ми Владо и Юли, както предполагам и за двамата чужденци, ще остане удоволствието, че сме успели да спасим живот...както и докосването до делфина.


Една интересна статия за делфините: http://travel.pop.bg/article21692_767.html

вторник, 19 януари 2010 г.

“ЛОШИТЕ ВИЗАНТИЙЦИ” НИ БЛОКИРАХА ГРАНИЦИТЕ. АМИ СЕГА?


Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван е дадено изрично и само на http://www.kafene.net.

Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.

Ограничението не важи за лични блогове, но е абсолютно валидно за информационни сайтове, различни от Кафене!



Протестът е събитие, което характеризира гръцкото гражданско общество. Протестът винаги е масов, добре организиран и с ясни цели. Протестът в Гърция никога не е само виртуален, защото масовката и обединението на улицата за конкретна цел е по-ефективно.

Протести в Гърция има за социални, политически и световни несправедливости, а не само за накърнени икономически интереси.

Ако сте забравили или са пропуснали да ви информират, гърците протестираха и за залятата с киселина в Атина - българката Костадинка Кунева, и за осъдените на смърт в Либия български медици, и срещу войните в Югославия, Ирак и Афганистан.

От края на военната хунта и начало на прехода към демокрация през 1974 година – протестът в Гърция е създал гражданското общество или гражданското общество е създало “гръцкия” протест и стачка.

Сега, темата за протестите в Гърция е особено актуална в България. Но не защото много сме се загрижили за съседите, а защото за втора поредна година се окупират и гранични пунктове с България. Иначе нямаше и да разберем, че нещо се случва в Гърция. Както почти не се е споменавало години наред, когато вътрешността на страната е блокирана от протестиращи гръцки земеделци.

Сега пак е така – основни пътни артерии в цяла континентална Гърция са непроходими, заради блокиралите ги трактори. Ние обаче слушаме и четем само за блокираните граници. Може мимоходом да се спомене, че протести има и във вътрешността на страната и преминаването през ГКПП-то на територията на Гърция не осигурява достъп до мястото, за което си тръгнал, но без навлизането в “ненужни” подробности. Въпросът е да се подчертае, че някой ни прави сечено...

Прочетох във Фейсбук мнението на един сравнително популярен политик, надявам се казано на шега, че “с тия чести стачки мързеливите съседи ще вземат да заразят българските профсъюзи и ще почнат и те да стачкуват :-)”.

Да, определено политиците в България се страхуват от протести. И ако дори и малко застрашават статуквото, и краденето, и лошото управление – у нас изкарват спецотрядите. Спомняме си какво се случи миналия януари.

Много хубаво го обясни днес една жена по “Хоризонт” в материал от границата ни с Гърция – ако ние решим така да блокираме границата, през деня ще се браним от вас журналистите, а вечерта ще ни смаже полицията.

Е, в същото време, във вихъра на стачката, пак според българските медии - Солунската прокуратура е започнала преследване срещу протестиращите гръцки фермери по обвинение във възпрепятстване на пътния транспорт заради издигнатите блокади на границата.

Прочетох новината в оригинал и тя е, че не става въпрос само за блокадите по границата, а за блокадите на земеделците в цялата страна.

Но ние нали сме прекалено егоцентрични и ни интересува какво става само по границата...Това е положението!

четвъртък, 7 януари 2010 г.

ЗОВ ЗА ПОМОЩ. ПОРЕДНИТЕ ИЗХВЪРЛЕНИ В КОФАТА СЕ НУЖДАЯТ ОТ ОСИНОВЯВАНЕ


Тези кучета са били намерени в София от приятелка на моя приятелка в контейнера за боклук. Били са новородени на няколко дни. За съжаление, няколко от тях са починали. Но останалите живи се нуждаят от нов дом. Вече са на около 50 дни.
Въобще не искам да коментирам модната българска тенденция да се изхвърлят новородени от домашни кучета в контейнерите.
Така все пак, преди две години и половина, се сдобих с куче.
Някак си ми се струва безотговорно да имаш домашно куче, да не го кастрираш и да хвърляш нежеланото потомство на улицата или в контейнерите.
Телефонът на Вера, приютила малките нещастничета, е 0884 83 46 93.
Лошото е, че скоро и се налага да пътува в чужбина и трябва доста бързо да си намерят дом.
Ако можете да помогнете, направето го!






петък, 1 януари 2010 г.

КОЛОВОЗИТЕ НА РУТИНАТА В НОВОГОДИШНОТО ПРЕЗИДЕНТСКО СЛОВО

Тази година имаше и изненади. Не може да се отрече. След като миналата година знамето на ЕС изчезна мистериозно от тв кадъра, заради протоколни съображения, снощи то отново се беше появило. Но явно са променили протокола...

Иначе речта на Първанов си беше почти същата като миналогодишната. Започваше по почти един и същи начин, споменаваха се две-три крилати фрази на български интелектуалци (слава богу на различни от предходната година) и се говореше за Българската Коледа (аман от пи ар). А хората бяха казали “направи добро и го хвърли зад себе си”!

Президентът спешно трябва да промени и текстописеца си. Така е затънал, милият, в коловозите на рутината, че дори и сериозно дерайлиране явно не може да го извади от омагьосания кръг на тежката и отговорна Новогодишна реч.

Но да погледнем към самите думи, които уж дупки не правели:

2008

“Отброяваме последните мигове на 2008 година.”

2009

“Отброяваме миговете, в които се разделяме със старата и символично посрещаме Новата година.”


2008

“Сигурен съм, че в тази красива празнична нощ всеки прави своята равносметка за това какво му е донесла годината, с която се разделяме. За България това беше нееднозначна година – и важна, и изпълнена с много и противоречиви събития и нелеки моменти.
Повече от всякога – пред лицето на световната икономическа криза, имаме нужда от съгласие; да работим заедно – един с друг, а не в безмислено противопоставяне.”
2009

“Година на изпитания и надежди, каквато се очаква да бъде в не по-малка степен и настъпващата 2010.

Надявам се, най-мрачните прогнози за развитието на кризата да останат само предупреждения. Но откровено казано - годината, в която навлизаме няма да е по-лека от отминаващата.”


2008

“Мъдрецът Йордан Радичков казваше, че човекът е едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки. Вероятно това важи с още по-голяма сила за държавата.”
2009

“В тези мигове разбираме най-добре големия наш поет Валери Петров за това, че когато си честитим Новата година, ние вече не се обръщаме назад, не се поздравяваме за придобитото и постигнатото, а изразяваме вярата си, че вървим напред към по-добро.

Независимо от колебанията и съмненията, дълбоко в нас остава да живее традиционната ни надежда, че предстоят по-добри времена; че утре животът ще бъде по-хубав и по-мъдър, както го е казал безсмъртният Никола Вапцаров.”


2008

“Обръщам се с признателност към всички онези, които дариха надежда на деца в беда по време на „Българската Коледа” и други инициативи, като по този начин потвърдиха мисълта на големия български поет Константин Павлов, че съпричастието е тази дума, която още не е изхабена от прекалена употреба.”
2009

“Успешното развитие на инициативата „Българската Коледа”, дори и в тази кризисна година, дава шанс на детските мечти, успокоява родителските тревоги, сбъдва надежди.”


2008

“Пожелавам успех на всеки. Така ще се гради успехът на всички, ще се гради съдбата на България!

И за Коледа, и за Нова година даряваме подаръци, но нека заедно с това да дарим любимите си хора с най-важното – доброта, грижа, обич!

Нека напълним чашите и да вдигнем наздравица с надежда, с вяра в благоденствието на нашето Отечество.

Да е здрава, мирна, силна и щедра Новата 2009 година!
За да пребъде България!

Честита нова година!”

2009

“За всички нас тази вечер е празнична. Около трапезата, отрупана с плодовете на нашия труд, ние сме заедно в мислите и вярата си за една по-добра година.

Затова и първата наздравица е за нашето Отечество, за Република България!

За да бъде страната ни силна, успяваща, мирна, авторитетна и честита!

На всички вас, на всеки един, пожелавам искрено здраве, късмет и любов; смели мечти, енергия и сила за постигането им.

За да пребъде България!

Честита Новата 2010 година!”


Ами честита да ни е...И през нея – повече творчество, по-малко думи и малко повече добри дела!