Пестеливост, криза, студ, режим на тока, мъка, тайни, тайни договори, сивота, бедност, Русия, Газпром, братушки и отново студ. Това са ключовите думи на спомена.
Споменът и реалността на Лукановата, Виденовата и сегашната Станишева зима.
Все тъжни истории...на уродливостта на некадърността и кражбата, на техните интереси, не нашите...
Добре, че модерният българин на прехода е издръжлив. Бързо забравя, не гласува или гласува все за същото. Нищо, че все страда от избора си. Народопсихология, какво да се прави.
Друго е необяснимо. Как всеки път като управляват точно тези, стигаме до едно и също дъно? И продължаваме да дълбаем за още едно надолу и надолу...
Един училищен лозунг преди 89-та, който висеше по стените гласеше, че “дружбата между НРБ и СССР са като въздуха и водата за всяко човешко същество”. Това вече обяснява всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар