петък, 6 май 2011 г.

Гърция – между земята и небето

Или...кога ще ги стигнем гърците?




Изглед от Урануполи към о-в Амуляни







Не бях посещавал Гърция от 3 години. Парите все не стигат, въпреки че у нас кризата е направо като детски смях, в сравнение с гръцкия ужас, според премиера ни, който непрекъснато ни плаши с гръцкия сценарий.

Информациите ми за тежката криза и тежкия живот на хората в Гърция бяха предимно от публикациите на гръцките и световни медии. Мечтата ми обаче беше да видя за какво става въпрос отблизо и най-накрая тя успя да се реализира.

Още с влизането в страната през Кулата-Промахон виждам един от положителните резултати от членството ни в ЕС. Проверката на документите става на едно гише – само на гръцката граница и трае секунди. Липсват опашките, разправиите и цялата грозна гледка на хора, опитващи се да се доберат до по-добрия живот на юг – където заплатата, даже и при криза не е 5 долара на месец, както беше у нас през 1996 и 1997 година. Тогава, на ден, от Промахон се връщаха стотици българи, които се опитваха да се доберат до заветната Гърция и да намерят щастието си и да осигурят семейството си в България. Гледка, която беше редовна и покъртителна преди приемането ни в ЕС през 2007 година.

Въпреки кризата и липсата на пари в Гърция, пътищата продължават да се оправят, дострояват и разширяват, а земите не пустеят. Доказателство е пътят между границата и Солун, който е неразпознаваем, в сравнение с преди 5 години. В същото време кокетните средиземноморски къщи, дори и в селата, не изглеждат дори и малко като тези, които се намират и в уж най-проспериращато българско село или „престижен“ софийски квартал.

Българското „нашествие“ в Предатонския регион на Халкидики

Първата ми спирка е в планинското градче Арнея – на около половин час от морето на третия ръкав на Халкидики – т. нар. Предатонски регион. Тук може да се види как европарите, които не се крадат, помагат за реставрацията на къщите и как може да изглеждат доста местенца у нас,... в една друга ситуация.

Същото е положението и броени километри след Арнеа. Екотуристическата ферма „Платанорема“, където можеш да си издоиш сутрешното мляко, директно от кравата или просто да се полюбуваш на десетките животни, а после да отидеш на плаж - също е съградена с европари.

Другият интересен факт - където и да пътувах из Предатонския регион на Гърция, нямаше селище, в което българи вече да не са закупили някакъв имот. От много голяма, лъскава къща с великолепен изглед към морето до по-скромни къщички или апартаменти. Навсякъде питах и навсякъде ми отговаряха, че вече си имат и съседи-българи.

А тези, които не могат да си позволят такава инвестиция, редовно посещават този район като туристи. Доказват го цифрите. По Великденските празници над 80% от заетостта в региона е била от гърци и българи. В най-луксозния хотел на Урануполи, през 4-те почивни дни по Великден, българите са били 25% от посетителите. Въпреки хладното за сезона време, гърците с изненада разказваха, че българите са напълнили плажовете и даже влизали в морето!

Лека гръцка закуска - рибени кюфтета, скариди, риба, маслини и ципуро

Всъщност причините за това българско нашествие в региона са много – на две крачки от границата е, обслужването е на ниво, има разнообразие от цени – от пълен лукс до по-скромни и евтини места, не е презастроено, храната – особено рибата и морските деликатеси - е вкусна и прясна, доста по-чисто е, човек може да дойде с кучето си – нещо, което в България почти никъде вече не е възможно, кучето може да се води и на плажа, което даже и в къмпингите у нас е проблем и не на последно място е много, много красиво.


Другото интересно е, че въпреки кризата – българките продължават да отиват да работят в Гърция. Още не съм чул за обратния феномен, въпреки „тежката“ криза у съседите, гърците масово да идват да си изкарват препитанието у нас. В едно от ресторантчетата на китното крайбрежно селце Олимпиада се запознавам с две българки на средна възраст от Горна Оряховица, които работят в него. Разказват ми, че идват всяка година от април и стоят до октомври, когато се прибират в България с припечеленото, за да изкарат зимата у нас.

Кризата

Криза несъмнено има. Разговорите на гърците почти винаги се въртят около това колко е тежко положението. И наистина няма сравнение с преди 5-10-15 години, когато парите в Гърция „извираха“ отвсякъде, животът беше песен, а хората гледаха да се забавляват. Оказва се, че кризата се усеща много по-тежко в големите градове, а провинцията се справя доста по-добре, особено туристическите райони.

Г-жа Елени, собственичка на един от хотелите на Амуляни - най-близкия до България населен остров, ми споделя, че криза има, но тя е силно преувеличена от журналистите и медиите.

Константинос Торнивукас, собственик на веригата хотели “Macedonian Hotels”, потвърждава думите й. „В Гърция се продават хотели, които са били изградени на несигурна бизнес основа. Тези, които разбираме от този бизнес, не продаваме. Напротив!“, казва Торнивукас, който е трето поколение хотелиер. Той споделя, че действително инвестирането е сериозно затруднено, но подчертава, че няма нужда от нови хотели в страната, както и че гръцката държава продължава да подкрепя туристическия бизнес с различни законодателни инициативи и данъчни облекчения. Гръцкият бизнесмен споделя, че въпреки че потокът от български туристи в морските райони на Северна Гърция е запазен, напоследък, заради кризата в България, се наблюдава спадане на броя на българските туристи в Солун, които идват за пазаруване и кратък отдих.

Българската реалност

След като си давам сметка, че въпреки кризата, пак ще ни е трудно да стигнем гърците, заради различния старт и натрупани капитали, както и липсата на мутризиране на всичко, се запътвам към България.

Както винаги е впечатляващо тъмно. А бъбреците ти усещат, че вече са си у дома, заради безобразните ни пътища.

В София си хващам такси. В него дъни чалга, а момчето разпитва за всичко, въпреки че не ми се говори много. Пред нас, докато плащам, шофьорът си изхвърля ненужния боклук от колата на улицата, директно през прозореца.

Ами това е положението!