На пипане е гладък и твърд. Усещането е все едно докосваш неопрен... Никога не съм си представял, че ще прегръщам и пипам делфин. И то не в някой делфинариум, а на живо... в морето. Но всъщност не ви пожелавам да попадате в ситуацията, в която изпаднахме аз и още двама приятели на плажа “Аркутино” през изминалото лято.
Вълните в този неделен и по принцип лежерен августовски ден бяха огромни, имаше мъртво вълнение, а влизането в морето си беше направо рисковано.
Връщайки се от обяд и разполагайки се на почти празния плаж, двойка чужденци на 200-300 метра от нас изведнъж се втурнаха към водата. В първия момент видях само нещо черно и огромно и реших, че е поредният разкъсан найлонов плик или боклук, каквито бурното море изхвърляше от сутринта. Оказа се обаче делфин, който всеки момент щеше да бъде изтласкан на брега. Бързо отидохме да помогнем да вкараме делфина по-навътре. И това беше само началото на случката, продължила над 3 часа.
Въпреки че изтласкахме делфина на възможно най-дълбокото възможно за нас място, след броени минути вълните го бяха върнали на брега. Така, “спасителната операция” се повтори няколко пъти.
В един момент осъзнахме, че имаме нужда от сериозна и по-специализирана помощ. Така позвънихме на 112. От там споделиха, че вече са имали няколко подобни обаждания за бедстващи или изхвърлени на плиткото делфини и обещаваха да върнат обаждането след малко.
Междувременно, започнахме да звъним и на колеги-журналисти в София и Бургас, които да ни намерят необходимите телефони – “Делфинариум-Варна”, организации за защита на животните, както и всеки контакт, който би бил от полза.
През всичкото това време – упражнението да прегърнеш изтласкания от бурните вълни делфин и да до го вкараш отново колкото е възможно по-навътре се повтаряше и повтаряше...
На телефоните на различни екоорганизации никой не вдигаше (все пак беше неделя), но с Делфинариума имахме повече късмет. Там разказахме какъв е случаят. Обяснихме, че делфинчето е малко, защото бяхме убедени, че делфин, който е метър и половина дълъг и почти 100 килограмов, е малко бебе. От Варна обаче ни попариха, че няма никакъв шанс, защото явно майката на “малкото” е убита и няма начин да му помогнем.
Междувременно, от 112 вече бяха предали сигнала ни на Гражданската защита в Созопол, откъдето ни посъветваха да се опитаме да вкараме делфина колкото е възможно по-навътре, но пазейки се максимално, за да не се удавим или да пренесем делфина до близките скали – на около километър от нас и от там да го хвърлим в дълбоките води...
Никой не ни попита какъв е този делфин, колко е голям, има ли някакви рани и т.н. И никой не успя да ни помогне практически, теоретично и много съществено.
В края на крайщата, единствено упорството, загрижеността и желанието на петимата души, които се намирахме в тази част на плажа, делфинът все пак успя да влезе достатъчно надълбоко и избегна огромните вълни в близост до брега.
За нас остана ужасът от преживяното; чувството за безпомощност; отчаянието, което ме обземаше; докосването до делфина; опитът му за контакт с нас, чрез характерните звуци, наподобяващи подсвиркване; както и все пак успешният завършек на един драматичен следобед.
Разказвайки историята със спасения делфин се оказа, че за хората по морето е публична тайна, че доста често делфини у нас са убивани или бити с весла от рибарите, защото нападали даляните им и изяждали рибата.
Например, във Великобритания организацията “British Divers Marine Life Rescue” http://www.bdmlr.org.uk/ се занимава с изпаднали в беда морски животни. Интересното е, че тя е изцяло основана на благотворителност и очевидно има ефект от работата й. Първоначално научих за нея от материали на Би Би Си и Ройтерс за спасени от “British Divers Marine Life Rescue” морски животни.
Връщайки се от морето, попаднах и на следната информация, разпространена в края на август. От началото на годината 16 мъртви делфина са били открити само по Северното ни Черноморие. В информацията на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна се съобщаваше още, че в повечето случай експертите на РИОСВ са откривали телата на мъртвите делфини в напреднал стадий на разложение и заради това не е било възможно да се установи причината за смъртта им. От РИОСВ припомняха и, че според Закона за биоразнообразието, ако някой бъде уловен да убива делфин, може да получи глоба от 5000 лева, а ако е установено нарушение от фирма или юридическо лице, глобата стига до 10 000 лева.
Реалността, поуките и изводите от тази история... оставям на вас. За мен и приятелите ми Владо и Юли, както предполагам и за двамата чужденци, ще остане удоволствието, че сме успели да спасим живот...както и докосването до делфина.
Една интересна статия за делфините: http://travel.pop.bg/article21692_767.html
