неделя, 17 март 2013 г.

БЕЗ УСЕЩАНЕ... ЗА СТРАХ

„Ако свърши тук моето пътуване, пак ще съм щастлива. Придвижвах се с моя компас, без отстъпления и отстъпки...“


Преди около месец, от този свят си отиде Аристеа Бугатцу. Почина от рак на 49... Оттогава искам да споделя нещо за нея, защото беше един от най-изтъкнатите разследващи журналисти в Гърция. Рядка порода от изчезващ или изчезнал вид.

Не беше звезда, която всички познаваха и разпознаваха. Не се явяваше като панелист по телевизиите, защото отказваше. Но в рамките на четящите вестници и журналистическата колегия беше познато име. Дала е само едно интервю през живота си, през 2008 г., за списание LiFO. Никъде и никой не е публикувал нейна снимка.

Често оставаше без работа. Уволнявана от различни медии, когато в разследванията й се стигаше до засягане на бизнес и политически интереси на собствениците им.

Работила е във вестниците Епендитис и Катимерини, радио Скай, а през последните й години – във в-к Елефтеротипия.

Слушателите на българската редакция на Би Би Си са чували кореспонденции от Атина по нейни разследвания. Няколко пъти съм говорил с нея и по телефона, за да науча подробности около разследвания, засягащи и България. Звучеше уверено, компетентно и авторитетно. Така и не се случи да се запознаем на живо.

След смъртта й, колегите й я описаха като човек на нож срещу всякакви интереси и зависимости. Така тя разследва най-влиятелните гръцки бизнесмени и политици, когато са в силата си – Кокалис, Тзохатзопулос, Папандреу, Караманлис, семейство Митцотаки. Списъкът е безкраен.

Никога не е наградена, с нищо, нито една награда. Сред разследванията й са:

- подслушванията на висши политици, сред които и тогавашният премиер Костас Караманлис.

- тайната договорка между гръцкия телеком ОТЕ и италианския ТИМ за втория български джи ес ем оператор.

- подкупите на Сименс към висши представители на гръцкия телеком ОТЕ.

- подкупите, съпътстващи изграждането на системата за сигурност на Олимпийските игри в Атина през 2004 г.

- техническите възможности за подслушване от 4-те основни доставчика на гръцкия телеком.

На въпрос колко съдебни искове има срещу нея, Аристеа отговаря пред LiFO, че ако пресметне, сигурно са колкото БВП-то на Гърция.

„Това е метод, който се е превърнал в индустрия, за да те вразумят. Вторият метод за натиск е държавната реклама. Затварят кранчето за медиата, за да видят шефовете, че ти им бъркаш в джоба. Падали са текстове. Но никога не се наложи да се прекърша. Научавах за тези неща впоследствие, случайно. Никой шеф не дойде да ме пита и разпитва...“

В интервюто си, Аристеа признава, че често се притеснява да не остане без работа, заради професионалните й занимания. Прави и дисекция на журналистиката в Гърция.

„Повечето журналисти не са корумпирани, но са незаинтересовани. И смея да кажа – необразовани.
Най-лошото в журналистиката е рекламата, която се представя като журналистическо съдържание.
Колко независим може да бъде един журналист, когато в същото време, освен в медиата си, работи и като пи ар в бизнеса или политиката. Това, обаче, е разрешено от Етичния ни кодекс. Можем да бъдем пеперудки...
Дразни ме, когато някой журналист поставя напред личните си познанства и приятелства, политическите си убеждения, връзките му с бизнесмени и политици.

В интервюто тя коментира и страха, както и как е осъществявала журналистическите си разследвания.

„По-опасно е да си в мината. Всеки човек си има граници, както положителни и негативни страни. Сред всичките ми недостатъци е, че нямам усещането за страх. Непознато ми е. Само като катастрофирах, се уплаших... Просто съм малко по-внимателна къде ходя. Оглеждам се и около себе си, понякога... А и случаят с подслушванията (в Гърция) ни е направил по-внимателни. Вярвам, че се подслушва поголовно.

Разследването се базира на факти и контакти с много добри източници, каквито имаш или можеш да намериш. След това се разтърсваш за документите. Винаги има документи, покрай големите сделки и работи.

След години открих, че при едно разследване съм била несправедлива към един човек. Тогава бях млада. Почувствах, че едно извинявай не е достатъчно. Говорих с този човек и оттогава поддържаме контакт, защото беше разбрал какво точно се е случило. Може да съм правила и други грешки, но никогат тези, които описват в съдебните искове.“


На 19 март Аристеа щеше да стане на 50. Смъртта й стана водещата новина в Интернет и пресата...

петък, 6 май 2011 г.

Гърция – между земята и небето

Или...кога ще ги стигнем гърците?




Изглед от Урануполи към о-в Амуляни







Не бях посещавал Гърция от 3 години. Парите все не стигат, въпреки че у нас кризата е направо като детски смях, в сравнение с гръцкия ужас, според премиера ни, който непрекъснато ни плаши с гръцкия сценарий.

Информациите ми за тежката криза и тежкия живот на хората в Гърция бяха предимно от публикациите на гръцките и световни медии. Мечтата ми обаче беше да видя за какво става въпрос отблизо и най-накрая тя успя да се реализира.

Още с влизането в страната през Кулата-Промахон виждам един от положителните резултати от членството ни в ЕС. Проверката на документите става на едно гише – само на гръцката граница и трае секунди. Липсват опашките, разправиите и цялата грозна гледка на хора, опитващи се да се доберат до по-добрия живот на юг – където заплатата, даже и при криза не е 5 долара на месец, както беше у нас през 1996 и 1997 година. Тогава, на ден, от Промахон се връщаха стотици българи, които се опитваха да се доберат до заветната Гърция и да намерят щастието си и да осигурят семейството си в България. Гледка, която беше редовна и покъртителна преди приемането ни в ЕС през 2007 година.

Въпреки кризата и липсата на пари в Гърция, пътищата продължават да се оправят, дострояват и разширяват, а земите не пустеят. Доказателство е пътят между границата и Солун, който е неразпознаваем, в сравнение с преди 5 години. В същото време кокетните средиземноморски къщи, дори и в селата, не изглеждат дори и малко като тези, които се намират и в уж най-проспериращато българско село или „престижен“ софийски квартал.

Българското „нашествие“ в Предатонския регион на Халкидики

Първата ми спирка е в планинското градче Арнея – на около половин час от морето на третия ръкав на Халкидики – т. нар. Предатонски регион. Тук може да се види как европарите, които не се крадат, помагат за реставрацията на къщите и как може да изглеждат доста местенца у нас,... в една друга ситуация.

Същото е положението и броени километри след Арнеа. Екотуристическата ферма „Платанорема“, където можеш да си издоиш сутрешното мляко, директно от кравата или просто да се полюбуваш на десетките животни, а после да отидеш на плаж - също е съградена с европари.

Другият интересен факт - където и да пътувах из Предатонския регион на Гърция, нямаше селище, в което българи вече да не са закупили някакъв имот. От много голяма, лъскава къща с великолепен изглед към морето до по-скромни къщички или апартаменти. Навсякъде питах и навсякъде ми отговаряха, че вече си имат и съседи-българи.

А тези, които не могат да си позволят такава инвестиция, редовно посещават този район като туристи. Доказват го цифрите. По Великденските празници над 80% от заетостта в региона е била от гърци и българи. В най-луксозния хотел на Урануполи, през 4-те почивни дни по Великден, българите са били 25% от посетителите. Въпреки хладното за сезона време, гърците с изненада разказваха, че българите са напълнили плажовете и даже влизали в морето!

Лека гръцка закуска - рибени кюфтета, скариди, риба, маслини и ципуро

Всъщност причините за това българско нашествие в региона са много – на две крачки от границата е, обслужването е на ниво, има разнообразие от цени – от пълен лукс до по-скромни и евтини места, не е презастроено, храната – особено рибата и морските деликатеси - е вкусна и прясна, доста по-чисто е, човек може да дойде с кучето си – нещо, което в България почти никъде вече не е възможно, кучето може да се води и на плажа, което даже и в къмпингите у нас е проблем и не на последно място е много, много красиво.


Другото интересно е, че въпреки кризата – българките продължават да отиват да работят в Гърция. Още не съм чул за обратния феномен, въпреки „тежката“ криза у съседите, гърците масово да идват да си изкарват препитанието у нас. В едно от ресторантчетата на китното крайбрежно селце Олимпиада се запознавам с две българки на средна възраст от Горна Оряховица, които работят в него. Разказват ми, че идват всяка година от април и стоят до октомври, когато се прибират в България с припечеленото, за да изкарат зимата у нас.

Кризата

Криза несъмнено има. Разговорите на гърците почти винаги се въртят около това колко е тежко положението. И наистина няма сравнение с преди 5-10-15 години, когато парите в Гърция „извираха“ отвсякъде, животът беше песен, а хората гледаха да се забавляват. Оказва се, че кризата се усеща много по-тежко в големите градове, а провинцията се справя доста по-добре, особено туристическите райони.

Г-жа Елени, собственичка на един от хотелите на Амуляни - най-близкия до България населен остров, ми споделя, че криза има, но тя е силно преувеличена от журналистите и медиите.

Константинос Торнивукас, собственик на веригата хотели “Macedonian Hotels”, потвърждава думите й. „В Гърция се продават хотели, които са били изградени на несигурна бизнес основа. Тези, които разбираме от този бизнес, не продаваме. Напротив!“, казва Торнивукас, който е трето поколение хотелиер. Той споделя, че действително инвестирането е сериозно затруднено, но подчертава, че няма нужда от нови хотели в страната, както и че гръцката държава продължава да подкрепя туристическия бизнес с различни законодателни инициативи и данъчни облекчения. Гръцкият бизнесмен споделя, че въпреки че потокът от български туристи в морските райони на Северна Гърция е запазен, напоследък, заради кризата в България, се наблюдава спадане на броя на българските туристи в Солун, които идват за пазаруване и кратък отдих.

Българската реалност

След като си давам сметка, че въпреки кризата, пак ще ни е трудно да стигнем гърците, заради различния старт и натрупани капитали, както и липсата на мутризиране на всичко, се запътвам към България.

Както винаги е впечатляващо тъмно. А бъбреците ти усещат, че вече са си у дома, заради безобразните ни пътища.

В София си хващам такси. В него дъни чалга, а момчето разпитва за всичко, въпреки че не ми се говори много. Пред нас, докато плащам, шофьорът си изхвърля ненужния боклук от колата на улицата, директно през прозореца.

Ами това е положението!


неделя, 3 април 2011 г.

Гръцките медии – преплетени интереси и упражняване на влияние

Всякакъв паралел с българската действителност е случаен!

Това е доклад на американското посолство в Атина, посветен на състоянието на гръцките медии. Докладът, разкрит от Уикилийкс, е публикуван от гръцкия вестник „Катимерини“. Изданието не посочва дали е редактирало текста, но аз съм направил незначителни съкращения. Удебеляването на текста също е мое.

Преводът е мое авторско право. Снимката също е от личния ми архив. Може да се разпространяват свободно в лични блогове и некомерсиални информационни сайтове!

Докладът е писан през 2006 г. с ID: 71198 и refID: 06ATHENS1805.



Резюме: На пръв поглед, гръцките медии може да изглеждат като медиите в САЩ – смесица от сериозна и таблоидна преса, национални и местни телевизионни и радио станции, както и наличието на конституционни гаранции за защита на свободата на словото.

По-близък поглед върху тях обаче, разкрива гръцката медийна индустрия като контролирана от магнати, чиито други успешни компании позволяват субсидирането на губещите им медии. Те, от своя страна, им позволяват обаче да упражняват политическо и икономическо влияние.

Край на резюмето.


Историята на гръцките медии от Омир до home page


Омир разказва за Троянската война няколкостотин години, след като тя се е случила, и използва събитията от войната, за да напише поетична история за битки между богове, използващи хората като пешки.

Съвременните гръцки медии използват същата комбинация от реалност и фикция, както също толкова силна доза от външни сили, която контролира събитията.

Първите вестници в съвременния гръцки език са основани във Виена и Париж през 18-ти век и са били важен фактор в гръцката борба за независимост от турците.

Със създаването на съвременната гръцка държава се появява и традицията да се обвиняват външни сили (първо Великите сили, а в последствие САЩ) за всички злини, сполетяли Гърция.


В момента в Гърция има около 160 вестника, 180 телевизионни станции, 800 радиостанции, 3500 списания и само... 10 милиона души население. (Португалия, която е със същото население, има 35 вестника, 62 телевизионни станции и 221 радиостанции, според „World Factbook“ от 2004 г.). Как тогава може всички тези гръцки медии да работят рентабилно? Не могат! Те се субсидират от собствениците им, които биха приели с радост някакви финансови постъпления от тях, но употребяват медиите основно за упражняването на политическо и икономическо влияние. Така почти не се интересуват от печалби от медиите си.


Тъй като в Гърция няма абонаменти или доставки на пресата по домовете, вестниците трябва да се продават на павилионите, привличайки вниманието на случайния минувач. Това означава, че дори обичайна и частично прецизна статия е съпроводена с фалшиви или подвеждащи заглавия, които често нямат нищо общо със самата статия. Медиите използват сензационни заглавия, хедлайни, статии и теми, за да привлекат публика и телевизионни рейтинги, които определят разпределението на рекламите. Вестниците използат и способи като подаряването на DVD-та и книги.


Същите медийни компании, които притежават вестниците и телевизионните станции, са създали и новинарски портали в Интернет, които още не са заработили добре. Популярният портал in.gr закри нюзрума си и просто препубликува вестникарските статии на компанията-майка.



Гърците научават новините от телевизията, но вестниците са основният източник за анализ. А сутрешните телевизионни блокове представляват предимно декламиране на сензационните новинарски заглавия.

Атинските медии доминират на национално равнище, като държат 80 процента от аудиторията и читателите в страната, а регионалните радиостанции препредават радио програми от Атина. Държавното радио и телевизия имат по-малка аудитория, отколкото частните електронни медии. Само 6 на сто от гърците научават новините от Интернет.

Въпреки че общественото доверие към медиите спада стабилно през последните две десетилетия, в Гърция все още често може да чуеш хората да казват "Аз го прочетох във вестника“ или „Аз го чух по телевизията“, когато ние се опитваме да коригираме грешна новинарска история. Проучване, направено през октомври 2005 г., показа, че 71% от гърците смятат, че медиите са прекалено сензационни, но в същото време вестниците със сензации се продават най-добре.


Гръцки политически журналист описа ситуацията като „мусака с много слоеве, които се пекат заедно“. Гръцкото общество, ни каза той, не обръща внимание на медиите. Проучванията, обаче показват високи нива на антиамериканизъм (или, както той посочи, антиправителствени, анти-всякакви чувства), защото така хората обичали да дават израз на отчаянието си. След като се задълбочите в съдържанието на мусаката, продължи той, ще откриете, че като цяло хората са доволни от решенията на правителството, дори и от тези, в които Гърция и САЩ са съюзници.



Тенденции в съдържанието на медиите


Гръцките медии отделят все повече вниманиие на ежедневните проблеми на средностатистическия грък, личния живот на политиците, забавлението и спорта, отколкото на международната проблематика.


Ротационното гръцко членство в Съвета за сигурност на ООН почти не беше отразено, а анализът на решенията на ЕС е минимален. Големите международни събития получават пълно отразяване само чрез световните телевизии и сайтове. Причините за оскъдното отразяване на основните глобални развития се дължат на гръцкия етноцентризъм, нежеланието на медиите и техните собственици да популяризират постиженията на правителството и липсата на силно гръцко лидерство на международната сцена.



На кого са медиите всъщност?


Частните медии в Атина са собственост на една малка група от хора, които са направили или наследили богатства в корабоплаването, банковото дело, телекомуникациите, спорта, нефта, застрахователната дейност и т.н., и които имат или са имали роднински връзки чрез кръв, брак или прелюбодеяния с политици и държавни служители и/или други собственици на медии и магнати. Например, корабният магнат и инвеститор в телевизионния канал Мега Вардис Вардиноянис е най-добрият приятел на Христос Ламбракис, издател на вестниците "То Вима", "Та Неа", "Athens News” и Интернет портала „in.gr“, а Ламбракис пък е подписал правителствени строителни договори. Двете деца на Вардиноянис са омъжени в семействата на корабните магнати Гуландрис и Номикос. Сестрата на Вардиноянис е омъжена за депутата от Нова демокрация Янис Кефалоянис, който е и специален съветник на премиера Костас Караманлис.


Диаплекомена


Гръцката дума „диаплекомена“ или „преплетени интереси“ се отнася специално и ексклузивно, за да опише мрежата от връзки между медиите, бизнеса и правителството. Настоящият министър на търговското мореплаване коментира наскоро, че правителството е марионетка, което изпълнява капризите на „преплетените интереси“. Тези отношения са по-сложни и кръвосмешителни, отколкото тези в гръцката митология между боговете, полубоговете и хората.


Колкото до журналистите, те са тайфа от нископлатени, които обикновено работят на няколко места, за да си плащат сметките. Не е необичайно за един журналист да работи в пресофиса на министерството, което отразява като ресор. Дългогодишна репортерка на телевизия МЕГА ни разказа, че си спомня един единствен случай в телевизията, в който са критикували единия от собствениците им. За журналистите е приемливо да приемат и подаръци, дори и пари от тези, които отразяват. Организационният комитет на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. е пословично известен с плащанията на журналистите, за да пишат положителни коментари и статии.


Антиамериканизъм и връзки с Русия


Много от собствениците на медии и лидерите на обществено мнение, традиционно са били обърнати към бившия Съветски съюз по отношението на техните идеологически убеждения. Някои от собствениците на медиите имат петролни връзки с Близкия Изток. Някои, по идеологически и финансови причини, поставят спирачки на глобализацията, опасявайки се, че това би накърнило техните собствени разнообразни международни финансови интереси.

Така, гръцкото обществено мнение се оповава, както и през 800 г. преди Христа, на митове, изкупителни жертви и теориите на конспирацията, като САЩ са изобразявани като Световния Управник, виновен за вътрешните проблеми на Гърция и липсата й на престиж на международната арена. Често, САЩ са представяни като преференциално третиращи съседите на Гърция на международната политическа сцена (Турция, Македония и т.н.) срещу гръцките национални интереси.



Предстоящи промени


Всички частни телевизии и повечето радио станции работят без лиценз, тъй като все още няма законодателна рамка за лицензиране. Нов медиен закон се очаква да въведе лицензи и да намали драстично броя на електронните медии. Наред с необходимостта от налагане на ред в медиите е изказаното от Нова демокрация, но неизпълнено, желание да се пребори с „преплетените интереси“. Минали правителства са се опитвали, за да получат по-добро отразяване, да си затворят очите за незаконните действия на медиите в различни области и даже да им подсигурят данъчни облекчения.



Как работим с медиите


По-голямата част от средствата за масово осведомяване поставят анти-Буш и/или антиамерикански оттенък на всяка история с международни измерения, включително и ГМО храните, бедността, околната среда и контролът върху Интернет. Ние успяваме да пуснем интервюта, местни коментари на външни автори в пресата по важни международни въпроси. Опитваме се да парираме грешки и пропуски чрез телефонни разговори, писма до редактора, както и на редовни срещи с журналисти, редактори и издатели.

Влагаме ресурс и в нашите отношения с журналистическите департаменти, надявайки се, че следващото поколение гръцки журналисти ще бъдат по-свободни от предразсъдъци, които характеризират настоящите и предходните поколения. Партньорите ни в журналистическите департаменти ни казват, че това е разковничето, но изразяват и опасения, че промените в медийния сектор означават, че студентите им няма да намерят много журналистически работни места, когато завършат.



Къде ще доведе всичко това?


Дори ако гръцкото правителство приеме нов закон за медиите, някои са скептични, че той би сложил ред в хаотичната ситуация, защото това ще доведе до открит конфликт и конфронтация със собствениците на медиите. Ако собствеността на медиите коренно се промени и/или работа ни със студентите по журналистика даде плодове, ние постепенно ще наблюдаваме намаляване на антиамериканизма и преминаване към по-обективно отразяване на събитията от гръцките медии.

неделя, 27 март 2011 г.

„Студената енергийна война“ между Москва и Вашингтон в Гърция


Американският посланик в Атина определя Газпром като хищник






Това е обобщение на гръцкия вестник „Катимерини“ на няколко грами на американското посолство в Атина, станали достояние чрез Уикилийкс, относно енергийни теми, опитите за руско енергийно влияние и натиск в Гърция и реакциите на американците. „Катимерини“ не дава директен линк към грамите, а прави сам редакционното обобщение. Статията на гръцки беше публкувана в неделя, 27 март 2011 година.

Преводът е мое авторско право. Снимката също е от личния ми архив. Може да се разпространяват свободно в лични блогове и некомерсиални информационни сайтове!


Ето и текстът на статията на „Катимерини“:



„Гърция неочаквано е в епицентъра на енергийните въпроси, заради газопровода TGI и нефтопровода Бургас - Александруполис", се отбелязва в грама на американския посланик в Атина от март 2006 г., която цели да подготви държавния секретар Кондолиза Райс за предстоящото посещение на гръцкия външен министър Дора Бакояни във Вашингтон. Посланикът отбелязва още притеснението си от „хищническия“ Газпром, както и че „гърците не трябва да запълват газопровода между Турция, Гърция и Италия с газ на „Газпром“, а с азербайджански, за да не се превърне този газопровод в още един „компонент“ на енергийния монопол на „Газпром“.


Балансът Гърция – САЩ


Когато през април 2008 г., зам.-помощник държавният секретар Матю Брайза пристига в Гърция, основният му проблем, според американски дипломатически грами, притежавани от гръцкия в-к „Катимерини“, са усилията на Америка за насърчаването на газопровода TGI (Турция - Гърция - Италия) и тревогата от „флирта“ на правителството на Караманлис с Путин за газопровода „Южен поток“.


„Катимерини“ припомня, че срещата между Караманлис и Путин за подписването на междуправителственото споразумение за изграждането и експлоатацията на гръцкия участък от „Южен поток“ е планирано само две седмици след посещението на Брайза в Гърция.


В поверителна грама 08ATHENS576 американският посланик в Атина Speckhard отбелязва, че „въпреки че Брайза не се опита да убеди правителството да оттегли подкрепата си за „Южен поток“, той даде да се разбере, че гръцкото правителство трябва обществено да покаже TGI като абсолютен приоритет за Атина“. Според Брайза, както тогавашният министър на развитието Христос Фолиас, така и външният министър Дора Бакояни са подчертали, по време на визитата, ангажимента на гръцкото правителство относно TGI и са омаловажили контакти с руснаците за „Южен поток“ до този момент, обяснявайки ги просто като опит от страна на Гърция за осигуряването на газ от различни източници.


Откровения за „алчното чудовище Газпром“



По време на тридневно посещение на Брайза в Гърция през 2008 г., на една от срещите му, е била представена обаче и съвсем различна версия от официалната картина на задкулисни преговори между Гърция и Русия. Тогавашният председател на Гръцката държавна газова корпорация DEPA и настоящ заместник-началник на сектор „Енергетика“ в Нова демокрация, Макис Папагеоргиу, признава пред Брайза, че руската "Газпром" е много силен преговарящ. Папагеоргиу определя „Газпром“ като „алчно, монополно чудовище“, се отбелязва в грамата.


В друга грама, от юли 2008 г., Папагеоргиу изглежда се е обадил в американското посолство, изразявайки загриженост за силно ограничената наличност на природен газ в Гърция. Той съобщил на американския посланик, че "запасите стигали само за още 5 дни“. Според поверителната грама 08ATHENS1019, въпреки че Папагеоргиу преодолял проблема, закупувайки газ от Турция, той споделя пред американския посланик, че е убеден, че „ремонтът на газопровод“, предприет от „Газпром“ е просто „оправдание и форма на изнудване на Гръцката държавна газова корпорация“. Интересното е, че известно време преди този случай тя е отказала да предостави директен достъп до гръцкия пазар на „Газпром“ чрез дъщерното й дружество в Атина.


Руският „флирт“


В друга грама, отново от юли 2008 г., американските дипломати се занимават с опита на руснаците да привлекат вниманието на гръцки политици, чрез лични контакти. В поверителна грама 08ATHENS996 на американското посолство е описана среща в Атина на негов служител с тогавашния генерален секретар на Гръцкия парламент Никос Стефанос. Той е стар познайник на посолството от годините му като секретар към Министерството на развитието, приближен до тогавашния министър Димитрис Сиуфас. Според грамата, Стефанос се опитал да успокои притеснението на американците, отбелязвайки убеждението си относно „Южен поток“, че „гръцкото правителство е влезло в играта, но сега не знае как да се измъкне“. Така той намекнал, според американското посолство, че подробностите около газопровода оставали несигурни и неясни.


Стефанос отбелязал още, че по време на неотдавнашното му пътуване, заедно с министър Сиуфас в Москва, било очевидно, че руснаците искали да ги омаят, уговаряйки им среща лично с Путин и "правейки всичко, за да се почувстват като у дома си." В същата грама, очевидно притеснен, американският посланик коментира, че желанието на Сиуфас да посети американския Конгрес е една чудесна възможност да го „посрещнем, така както го заслужава, тъй като се оказа важен контакт, по редица въпроси от взаимен интерес, включително по енергийните въпроси“.


Освен това, американските дипломати вече били установили мнението на Суифас. По време на среща, през лятото на 2006 г., Суифас казал на заместник-помощник държавния секретар Брайза, че Гърция може да купува газ от Азербайджан за газопровода TGI и обяснил на Брайза, според поверителна грама 06ATHENS1913, че с течение на времето руснаците „са станали арогантни и опитващи се да наложат своите позиции“.

„Отказвам да позволя Гърция да падне в краката на „Газпром“, отсекал Сиуфас, по повод „прекалените исканията на руснаците за разпределението на процентите на собственост в нефтопровода Бургас - Александруполис“.

събота, 19 юни 2010 г.

Горещо лято за Бургас-Александруполис

Не обичам да публикувам наново стари текстове. Темата за нефтопровода обаче стана отново актуална. През декември, когато беше написана статията, този текст не събуди някакви реакции. Затова си позволявам да го припомня. Най-интересното е, че у нас оригиналният договор за нефтопровода продължава да бъде тайна, но пък е качен, съвсем официално, на сайта на гръцкия парламент.

Текстовете са на гръцки и английски и са в края на публикацията. Приятно и любопитно четене...

Променил съм и старите линкове с текста на спогодбата, тъй като гръцкият парламент е преместил Интернет страницата си на нов адрес...


09 декември 2009, сряда

Трънливият “Бургас-Александруполис”

Кой печели и губи от този нефтопровод?


Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван е дадено изрично и само наhttp://www.kafene.net.

Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.

Ограничението не важи за лични блогове, но е абсолютно валидно за информационни сайтове, различни от Кафене!



Идеята за нефтопровода “Бургас-Александруполис” се заражда в началото на 90-те години на миналия век. Тогава гръцкият петролен магнат Янис Латцис и дясната му ръка Николаос Григориадис стигат до извода, че ще е много по-сигурно, бързо и евтино руският нефт да не преминава с танкери през Босфора, а през нефтопровод, който да свързва директно пристанище Бургас с гръцкото пристанище Александруполи. От там танкери трябва да пренасят нефта до европейския и американския пазар.

Гръцката държава вижда в проекта за нефтопровода няколко шанса. Страната ще се превърне във фактор на енергийната карта на региона, а Босфорът ще може да бъде избягван и така ще изчезне зависимостта от Турция при преноса на нефт с танкери. За България обаче това реално е поредният руски енергиен проект и не води до никаква диверсификация на източниците.

След години на преговори, най-вече за това как и с какви проценти ще участват в проекта трите заинтересовани страни (Гърция, България и Русия), на 15 март 2007 година в Атина тържествено се подписва тристранната спогодба за нефтопровода.

Още тогава става ясно едно. България тотално се отказва от поставяното години наред условие, блокирало редовно преговорите, и трите страни да участват с равен дял.

Оригиналната бизнес идея от 90-те години на 20 век обаче от самото начало не се съобразява с няколко други важни неща. Районът на Александруполи е известен с девствената си природа. Туризмът е основен поминък на населението, във водите на Егея е пълно с делфини, а резерватът “Делтата на Еврос (Марица)” е на две крачки от мястото, което трябва да се превърне в един петролен град.

Дълги години, по време на сложните преговори за реализирането на проекта, темата екология изобщо не присъства и официално нито се обсъжда, нито се съобщава на отразяващите журналисти и така остава периферна.

Наскоро гръцката телевизия Скай и предаването “Новите досиета” излъчиха журналистическо разследване по темата “Бургас-Александруполис”. В него се повдигат много интересни въпроси около проекта. Въпроси, които не сме си и задали в България.

Предаването обозначава като основен и сериозен проблем фактът, че въпреки всеобщото мнение - нефтопроводът “Бургас-Александруполис” не е държавен проект, а частна търговска спогодба, подкрепена от гръцкото, руското и българското правителство.

Според официалния сайт на компанията, която ще експлоатира нефтопровода Transbalkan Oil Pipeline http://www.tbpipeline.com/ дяловете и участващите компании са следните:

- 51% за руската страна. Единственият руски участник Pipeline Consortium “Burgas-Alexandroupolis” Ltd. е съвместно създаден от 3 компании - “Transneft” с 33.34%, “Rosneft” с 33.33% и “Gazrpom Neft” с 33.33%.

- 24,5% българско участие в “Project Company Oil Pipeline Burgas-Alexandroupolis – BG” AD са разделени по равно между “Bulgargas” и “Technoexportstroy”

- 24.5% гръцко участие са на консорциума “Helpe-Thraki A.E.” с 23.5% и гръцката държава с 1%.

Според “Новите досиета” друг генерален проблем е, че реалните детайли по проекта ще бъдат изяснени в бъдещи спогодби.

Предаването изказва и притеснението, че от подписаната спогодба не става категорично ясно кой ще притежава земята, през която ще преминава нефтопровода.

Гръцкото телевизионно предаване изказва и опасения, че нефтопроводът, като една чисто търговска спогодба между компании, не пречи на никого от участниците да продаде дяла си без да поиска разрешение от България и Гърция, през които реално ще преминава.

Както е известно – социалистическата партия ПАСОК, която състави през октомври новото гръцко правителство, се обяви още по време на предизборната кампания против спогодбата, защото тя “облагодетелствала само Русия” и поиска предоговарянето й. Това стана причина управляващата тогава НОВА ДЕМОКРАЦИЯ да пусне следния предизборен клип:

http://www.youtube.com/watch?v=Xl-VwmoLaho

“Пасок обявява, че ще преразгледа спогодбата за “Бургас-Александруполис”. Какъв е проблемът на Йоргус Папандреу със стратегическото отваряне на Гърция към Русия?

Освен очевидните геостратегически ползи, благодарение на подписаната спогодба за нефтопровода, Гърция ще получава най-малко 35 милиона долара годишно, които ще бъдат влагани в гръцкия район Траки.”

Интересно е, че единствената сигурна печалба за България и Гърция са действително таксите за пренос, които се изчисляват на долар за всеки пренесен тон. Така се очаква парите да са около 35 милиона долара годишно. Гърция действително е поела задължението таксите да бъдат дадени за развитието на гръцката област Траки. Любопитен факт е, че районът около Александруполи печели значително повече от туризъм, както ми обясниха преди време гръцки бизнесмени от туристическия сектор там.

Сега официални гръцки представители обясняват пред гръцкото предаване “Новите досиета”, че туризмът не е застрашен от бъдещия нефтопровод, защото руснаците щели да изпращат много туристи точно в региона на Александруполи.

Все пак най-трънлива си остава подписаната спогодба. В нея има доста необясними неща, по които трябва да се произнесат най-вече юристи, финансисти и еколози.

Основните въпроси, но не само, които поставя подписаният текст са:

- защо за конкретната фирма Transbalkan Oil Pipeline трябва да се създава благоприятен и различен от този за другите фирми митнически и данъчен режим?

- защо в подписаната спогодба екологичната оценка въобще не присъства и само е загатнато нещо за екология и сигурност? В четвъртък министърът на околната среда и водите Нона Караджова съобщи, че известна част от трасето на нефтопровода преминава през територия на екологичнатамрежа "Натура 2000". Всъщност това би ли го допуснала ЕК?

-защо само една руска компания ще доставя нефта?

и т.н., и т.н.

При ратификацията на подписаната спогодба от гръцкия парламент на 25 април 2007 година, целият текст на подписаната между България, Гърция и Русия спогодба е качен и на официалния сайт на парламента:

http://www.hellenicparliament.gr/UserFiles/2f026f42-950c-4efc-b950-340c4fb76a24/K-BURGALE-EIS_1.pdf - от 12 стр. започва текстът на английски

http://www.hellenicparliament.gr/UserFiles/2f026f42-950c-4efc-b950-340c4fb76a24/K-BURGALE-EIS_2.pdf - продължението на текста на английски

Гласуван на:

http://www.hellenicparliament.gr/Nomothetiko-Ergo/Anazitisi-Nomothetikou-Ergou?law_id=8596ed7b-4ca7-4087-8e51-fdb18ff3d989

Очевидно е, че тепърва предстои дискусията по основните аспекти, проблеми, ползи и заплахи около проекта “Бургас-Александруполис”.

понеделник, 7 юни 2010 г.

БУНИЩЕ ЗА ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ ЛИ СМЕ?

Този текст и снимка могат да бъде препечатвани само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъдат ползвани е дадено изрично и само на http://www.kafene.net. Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.Ограничението не важи за лични блогове, но е абсолютно валидно за информационни сайтове, различни от Кафене!


Още в края на октомври 2009 година, гръцкият вестник “Та Неа” публикува една изключително любопитна, но и тревожна статия. Заглавието й е “Освобождаваме се от токсичните си отпадъци, изхвърляйки ги у съседите. Незаконни товари от Гърция пътуват редовно към България и Албания”.

Тогава все още имаше Ре:ТВ и бяхме решили да направим журналистическо разследване по темата, разкрита от гръцките колеги, но броени дни след публикуването на статията вече ни нямаше в ефира. Затова с малко закъснение, нека погледнем какво се съобщаваше в “Та Неа”. Защото поне на медийно ниво, у нас нямаме и ни най-малка идея за какво иде реч...

От статията става ясно, че още през 2007 г., за първи път е разкрит трафик на опасни отпадъци от Гърция към България. Статията цитира актуално съобщение на т. нар. “Мрежа на ЕС за прилагане и налагане на екологичното право”, което гласи:

“Наскоро бяха открити големи количества незаконни товари с опасни отпадъци, които бяха предназначени за България. Бяха засечени 16 камиона, пътуващи от Гърция към България, които превозваха акумулатори, гуми, кабели, метали и пластмаса.”

“Та Неа” коментира, че това кратко съобщение описва една реалност, която трудно можем да си представим – от Гърция се “изнасят” опасни отпадъци към България. Така в южната ни съседка някои си спестяват огромни суми, които би трябвало да отидат за рециклирането им.

Според гръцки Закон, влязъл в сила още през 2004 г., се забранява изхвърлянето на сметищата на излезли от употреба електрически уреди. С него става и задължително рециклираните им, обяснява пред изданието Филипос Киркитцос от гръцката НПО “Екологична компания за рециклиране”. Според екоактивиста обаче от 150 000 – 250 000 тона годишно, колкото се изчислява, че са излезлите от употреба уреди в Гърция, само 48 000 тона или 20 % от цялото количество са реално преработени през 2008 година.

Киркитцос разказва още, че вместо да рециклира, бизнесът желае да се освободи от тези отпадъци и затова ги продава като стоки втора употреба на компании, занимаващи се с този вид търговия. Те от своя страна ги изнасят в съседни на Гърция държави – най-вече България и Албания. Според данните на гръцката “Екологична компания за рециклиране” най-голям процент от тези товари се изнасят по вода.

Порових се из Интернет страницата на МОСВ, което осъществява контролната дейност при налагане на законодателството в областта на опазване на околната среда у нас:

http://www.moew.government.bg/manage/sanctions.html

В отчетите и санкциите обаче не открих конкретни случаи за подобни товари, а само общи приказки за разни глоби и санкции...

вторник, 11 май 2010 г.

ГЪРЦИЯ ПОИСКА 20 МЛРД. ЕВРО ОТ СПАСИТЕЛНИЯ ПЛАН


Атина поиска първите заеми от механизма за подпомагането на Гърция, съобщи гръцкият сайт in.gr. Правителството е поискало 20 млрд. евро. От тях 5 и половина милиарда ще бъдат отпуснати незабавно от Международния Валутен Фонд, а от страните от еврозоната се очакват останалите 14 и половина милиарда евро.

Лихвата, на която са отпускани заемите е доста по-ниска от тази на свободния пазар и се движи между 1,3 на сто и 3,6 процента.

Така за 5 годишен период лихвата за Гърция, върху сега поисканите 20 млрд. евро, ще възлезе на 3 милиарда и 200 милиона евро.

Преди броени дни МВФ, Европейската централна банка, Еврокомисията и гръцкото правителство подписаха споразумение за извънредна икономическа помощ за Гърция от 110 млрд. евро за следващите три години.

Този финансов гръб ще предостави на Атина достатъчно средства и време за възстановяването на доверието на пазарите, подкрепа за развитието на страната и намаляването на фискалните проблеми на Гърция.

Междувременно, председателят на влиятелната Гръцка индустриална федерация Димитрис Даскалопулос поиска от опозиционната дясна партия Нова Демокрация, която гласува в парламента против Плана за спасяването на страната, да прояви съотговорност в начинанието Гърция да не фалира.

Димитрис Даскалопулос подчерта й, че е дълг на отговорните политически сили да накарат гръцкия народ да осъзнае, че прилагането на Плана за спасението на Гърция представлява необходима терапия, а не несправедливо наказание.