четвъртък, 31 декември 2009 г.

СВЯТА НОЩ! ТЕЛЕВИЗИОННА НОЩ!

КРАТЪК ТВ ГАЙД ЗА ХУБАВА НОВОГОДИШНА НОЩ

Споко! Идва цяла Нова година. Екзалтацията, пазаруването като за последно и настроението са на макс. Народът се е заредил със сълзи, и шампанско има...Пиратки бол, фойерверки още повече, а чалгата, ах, чалгата... Тя ще е навсякъде.

Ако не сте измислили нещо хипер оригинално, не сте платили скъп куверт, приятелите ви са някъде другаде или кризата ви е принудила да кротувате вкъщи, то това е чудесен шанс да погледате малко телевизия.

А както е известно – новогодишната телевизионна програма, още от времето когато Хачо Бояджиев беше млад, си е нещо незабравимо.

Така вече съм си направил списъка с това какво смятам да гледам, защото то е ясно, че празненството ще остане на по-заден план.

Зареждам се пред празната кутия, която смятам да блесне още в 22:00, защото по Нова Телевизия има цяло новогодишно предаване, и то на хора, които рядко се появяват на екран. Така поне за половин час ще се отдам на “Шоуто на Иван & Андрей - новогодишното издание”

Само половин час по-късно обаче превключвам, защото по БНТ 1 започва цяла “Сцена под звездите - празничен Новогодишен концерт-спектакъл с участието на Кристина Димитрова и Орлин Горанов, Горан Брегович и неговия "Оркестър за сватби и погребения" с водещ Тончо Токмакчиев /пряко предаване от площад "Княз Александър I"/”

Пет минути преди да дойде Новата, ще се отдам на нещо традиционно, още от времето на презрелия социализъм – “Новогодишното приветствие на Президента на България Георги Първанов”. То ще се излъчва от цели три телевизии (толкова преброих) – БНТ 1, ТВ 7 и Про БГ. Ще избера последната, защото ще го излъчи с цели 10 минути преди другите, а аз не искам да пропусна точно в полунощ БиТиВи-то. Там чак до 2.20 часа на 1 януари ще се вихри концертът "Планета дерби 2009". А то Ивана, Преслава, Роза, Проза, Виолетка и другите не са изпускане.

Дано в полунощ не си изгърмят бързо пиратките, и конфетите, и фойерверките, че ще искам им да се насладя тотално...

Шегата настрана, но Новогодишната програма показва тоталната импотентност в правенето на телевизия и креативността на хора, които взимат пари за това.

Да ни е честита Новата година. Лошото е, че едва ли нещо ще се промени и през нея, но надеждата умира последна.

сряда, 30 декември 2009 г.

БЪЛГАРСКА ПАТОЛОГИЯ

Напълно наясно съм, че животът е тежък и това понякога ни изкарва извън равновесие. По-тъжно ми е когато приятели тотално изперкат или се самозабравят...

Ето един характерен разговор с приятел в Скайп (умишлено съм премахнал името му):

[11:06:46] merо: ooo

[11:09:39] O: ооо

[11:09:45] merо: kak e?

[11:10:38] O: Бач

[11:11:03] merо: ufff

[11:11:05] merо: kapitalism

[11:11:07] merо: axaxaxax

[11:11:51] O: не разбрах точно какво вложи в тези три думи

[11:12:05] merо: sheguvam se

[11:12:09] merо: aide bachkai

[11:12:15] merо: leka i vesela NG

[11:12:42] O: шегата ти нещо срещу мен ли е насочена, че не разбрах?

[11:12:51] merо: ne be, О

[11:12:52] merо: spoko

[11:13:41] O: Нещо се злобиш на хората, които работят! Кофти е тва, самоизяждащо е това ...

[11:13:59] merо: ox, О

[11:14:03] merо: ako ti e krivo

[11:14:16] merо: ne sum az chovekut deto da mu se durvish

[11:14:19] merо: aide lek den

[11:14:48] *** merо блокира О. ***

АМИ БЕЗ КОМЕНТАР!

вторник, 22 декември 2009 г.

ПОЧИНА ЕДИН ОТ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИТЕ ГЪРЦИ

На 75-годишна възраст почина гръцкият медиен магнат Христос Ламбракис. Той управляваше “Журналистическата Корпорация Ламбракис”. Беше смятан за един от най-влиятелните гърци на 20-ти и началото на 21 век. Сред най-важните издания на корпорацията му са вестниците Вима и Неа, списанието Тахидромос; участваше, заедно с други издатели, във фирмата, която управлява един от най-влиятелните телевизионни канали в Гърция – МЕГА ТВ.

През 1997 година Корпорацията Ламбракис навлиза и в Интернет епохата, създавайки първия и един от най-влиятелните в днешни дни Интернет портал в страната -in.gr.

Христос Ламбракис беше и един от големите меценати на съвременната гръцка култура. От 1991 година той управляваше и Двореца на музиката – една от най-съвременните зали за опера и танц в Европа.

Ламбракис е завършил образованието си във Великобритания и Швейцария. През 1957 година поема от баща си мениджмънта на вестниците Неа, Вима и списанието Тахидромос.

През следващите над 50 години Ламбракис разнообразява и обогатява медийната си империя в Гърция с много нови издания и медийни проекти.

По време на Хунтата на черните полковници (1967-1974) изданията му са спрени, а Ламбракис е пратен в затвор.

Христос Ламбракис няма преки наследници.

сряда, 16 декември 2009 г.

ЕДНА МАЙМУНА ГОВОРИ ПО ТЕЛЕВИЗОРА

Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван е дадено изрично и само на http://www.kafene.net.

Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.

Ограничението не важи за лични блогове, но е абсолютно валидно за информационни сайтове, различни от Кафене!



В края на 90-те години на миналия век една моя приятелка е на работното си място в нюзруума на една от най-големите телевизии в Гърция. Звъни телефона, тя го вдига, а от другата страна възмутен възрастен грък започва да крещи истерично и доста притеснено, че “по трети канал на държавната телевизия една маймуна говори по телевизора”. Приятелката ми възприема думите буквално и решава, че съответната телевизия дава някакъв научнопопулярен филм. Включвайки канала, по настояване на обаждащия се, установява, че това е предаване на руски, което започнало да се излъчва, за да информира стотиците хиляди понтийски гърци, преселили се от разпадналия се Съветски съюз в прародината си Гърция.

Тази история ми изплува в съзнанието, чувайки за сериозното намерение да се организира референдум за новините на турски по БНТ. Колкото абсурдно и да е – явно България има да учи доста за това що е толерантност и ще дискутира нескончаемо дали тя има почва у нас. Направо се плаша за момента, когато един ден масово се появят и имигранти на родната ни територия (защото и това ще се случи – рано или късно).

Дебатът около т.нар. турски новини е толкова абсурден и популистки, колкото и да се спори дали все пак Земята е кръгла. Всяка разумна държава и държавност би се възползвала от възможността да информира за важните събития хората, които са нейни граждани, но говорят друг майчин език или хората, които се опитват да се приобщят като имигранти в едно чуждо за тях общество.

Дебатът не трябва да е да ги има или няма. Демократичният дебат е как тези новини може да са по-добри, полезни и ефективни.

Нима предпочитате варианта българският турчин да гледа и да бъде облъчван през сателит за неща, които всъщност не го вълнуват и засягат пряко, а се случват в Турция? Защото това е масовият случай...

Относно желанието тези новини на турски да се преместят в комерсиална телевизия, това показва как продължаваме да не разбираме значението на обществената телевизия и разликата и от частната.

И вместо истинският и по-полезен и европейски дебат да е защо е толкова неефективна тази емисия новини (с гледаемост от 0,9 % от населението), защо е направена по този безумен начин, защо няма един оригинален материал, който да засяга населението, което й е таргет, защо това са преводи на новини, които не засягат това население, защо се говори на неразбираем за турците в България език – обсъждането на въпроса се превърна в махленска история от долнопробен тип, в която всеки се опитва да спечели нещо и ще извлече дивиденти.

Обикновено такива скандали от нищото не са случайни, а замазват, както коментира и вестник “Сега”. Така се занимаваме с несъществени обществени проблеми, но пропускаме важното. А това не е нов политически трик. Даже е стар и изтъркан...и доста гнусен.

Все пак референдумът е за важни за стабилността на държавата въпроси и звучи повече от несериозно въпросът с едни 5-минутни новини да е най-големият ни проблем, а? И да платим за цялата си национална дяволия някакви си 15 млн. лева, а?

Както знаете през последните 20 години милиони българи напуснаха страната, точно защото е безумна, пошла, бедна, ограничена, окрадена, мафиотска и без никакъв лъч надежда за амбициозен и можещ човек тя да заприлича на бяла такава.

Как ще ви се стори ако научите, че някоя държава организира референдум, за да забрани на българската общност да има новини на родния си език? Ще се прекръстите и ще кажете поне две добри думи за майките от тази “ужасна” страна.

Нима не знаете, че повечето български общности в чужбина имат най-малкото радиопредавания на майчин език и то в национален или местен радиоефир? Така е в Австралия, така е в Гърция, така е в Австрия, така е на още много места...Списъкът е прекалено дълъг и може да се намери в Интернет.

Когато искате да сътворявате глупости у нас, се замислете как бихте се почувствали Вие, ако по някакъв повод или причина се упражни подобен натиск над Вас лично. И тогава действайте, правете и говорете. Иначе приличате на онзи истеричен гръцки чичко, който е потресен, че една маймуна говорела по телевизора...

сряда, 9 декември 2009 г.

Трънливият “Бургас-Александруполис”

Кой печели и губи от този нефтопровод?


Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван е дадено изрично и само на http://www.kafene.net.

Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.

Ограничението не важи за лични блогове, но е абсолютно валидно за информационни сайтове, различни от Кафене!



Идеята за нефтопровода “Бургас-Александруполис” се заражда в началото на 90-те години на миналия век. Тогава гръцкият петролен магнат Янис Латцис и дясната му ръка Николаос Григориадис стигат до извода, че ще е много по-сигурно, бързо и евтино руският нефт да не преминава с танкери през Босфора, а през нефтопровод, който да свързва директно пристанище Бургас с гръцкото пристанище Александруполи. От там танкери трябва да пренасят нефта до европейския и американския пазар.

Гръцката държава вижда в проекта за нефтопровода няколко шанса. Страната ще се превърне във фактор на енергийната карта на региона, а Босфорът ще може да бъде избягван и така ще изчезне зависимостта от Турция при преноса на нефт с танкери. За България обаче това реално е поредният руски енергиен проект и не води до никаква диверсификация на източниците.

След години на преговори, най-вече за това как и с какви проценти ще участват в проекта трите заинтересовани страни (Гърция, България и Русия), на 15 март 2007 година в Атина тържествено се подписва тристранната спогодба за нефтопровода.

Още тогава става ясно едно. България тотално се отказва от поставяното години наред условие, блокирало редовно преговорите, и трите страни да участват с равен дял.

Оригиналната бизнес идея от 90-те години на 20 век обаче от самото начало не се съобразява с няколко други важни неща. Районът на Александруполи е известен с девствената си природа. Туризмът е основен поминък на населението, във водите на Егея е пълно с делфини, а резерватът “Делтата на Еврос (Марица)” е на две крачки от мястото, което трябва да се превърне в един петролен град.

Дълги години, по време на сложните преговори за реализирането на проекта, темата екология изобщо не присъства и официално нито се обсъжда, нито се съобщава на отразяващите журналисти и така остава периферна.

Наскоро гръцката телевизия Скай и предаването “Новите досиета” излъчиха журналистическо разследване по темата “Бургас-Александруполис”. В него се повдигат много интересни въпроси около проекта. Въпроси, които не сме си и задали в България.

Предаването обозначава като основен и сериозен проблем фактът, че въпреки всеобщото мнение - нефтопроводът “Бургас-Александруполис” не е държавен проект, а частна търговска спогодба, подкрепена от гръцкото, руското и българското правителство.

Според официалния сайт на компанията, която ще експлоатира нефтопровода Transbalkan Oil Pipeline http://www.tbpipeline.com/ дяловете и участващите компании са следните:

- 51% за руската страна. Единственият руски участник Pipeline Consortium “Burgas-Alexandroupolis” Ltd. е съвместно създаден от 3 компании - “Transneft” с 33.34%, “Rosneft” с 33.33% и “Gazrpom Neft” с 33.33%.

- 24,5% българско участие в “Project Company Oil Pipeline Burgas-Alexandroupolis – BG” AD са разделени по равно между “Bulgargas” и “Technoexportstroy”

- 24.5% гръцко участие са на консорциума “Helpe-Thraki A.E.” с 23.5% и гръцката държава с 1%.

Според “Новите досиета” друг генерален проблем е, че реалните детайли по проекта ще бъдат изяснени в бъдещи спогодби.

Предаването изказва и притеснението, че от подписаната спогодба не става категорично ясно кой ще притежава земята, през която ще преминава нефтопровода.

Гръцкото телевизионно предаване изказва и опасения, че нефтопроводът, като една чисто търговска спогодба между компании, не пречи на никого от участниците да продаде дяла си без да поиска разрешение от България и Гърция, през които реално ще преминава.

Както е известно – социалистическата партия ПАСОК, която състави през октомври новото гръцко правителство, се обяви още по време на предизборната кампания против спогодбата, защото тя “облагодетелствала само Русия” и поиска предоговарянето й. Това стана причина управляващата тогава НОВА ДЕМОКРАЦИЯ да пусне следния предизборен клип:

http://www.youtube.com/watch?v=Xl-VwmoLaho

“Пасок обявява, че ще преразгледа спогодбата за “Бургас-Александруполис”. Какъв е проблемът на Йоргус Папандреу със стратегическото отваряне на Гърция към Русия?

Освен очевидните геостратегически ползи, благодарение на подписаната спогодба за нефтопровода, Гърция ще получава най-малко 35 милиона долара годишно, които ще бъдат влагани в гръцкия район Траки.”

Интересно е, че единствената сигурна печалба за България и Гърция са действително таксите за пренос, които се изчисляват на долар за всеки пренесен тон. Така се очаква парите да са около 35 милиона долара годишно. Гърция действително е поела задължението таксите да бъдат дадени за развитието на гръцката област Траки. Любопитен факт е, че районът около Александруполи печели значително повече от туризъм, както ми обясниха преди време гръцки бизнесмени от туристическия сектор там.

Сега официални гръцки представители обясняват пред гръцкото предаване “Новите досиета”, че туризмът не е застрашен от бъдещия нефтопровод, защото руснаците щели да изпращат много туристи точно в региона на Александруполи.

Все пак най-трънлива си остава подписаната спогодба. В нея има доста необясними неща, по които трябва да се произнесат най-вече юристи, финансисти и еколози.

Основните въпроси, но не само, които поставя подписаният текст са:

- защо за конкретната фирма Transbalkan Oil Pipeline трябва да се създава благоприятен и различен от този за другите фирми митнически и данъчен режим?

- защо в подписаната спогодба екологичната оценка въобще не присъства и само е загатнато нещо за екология и сигурност? В четвъртък министърът на околната среда и водите Нона Караджова съобщи, че известна част от трасето на нефтопровода преминава през територия на екологичната мрежа "Натура 2000". Всъщност това би ли го допуснала ЕК?

-защо само една руска компания ще доставя нефта?

и т.н., и т.н.

При ратификацията на подписаната спогодба от гръцкия парламент на 25 април 2007 година, целият текст на подписаната между България, Гърция и Русия спогодба е качен и на официалния сайт на парламента:

http://www.parliament.gr/ergasies/nomodetails.asp?lawid=523

http://www.parliament.gr/ergasies/nomosxedia/EisigisiEpitropon/523/K-BURGALE-EIS_1.pdf - от 12 стр. започва текстът на английски

http://www.parliament.gr/ergasies/nomosxedia/EisigisiEpitropon/523/K-BURGALE-EIS_2.pdf - продължението на текста на английски

Очевидно е, че тепърва предстои дискусията по основните аспекти, проблеми, ползи и заплахи около проекта “Бургас-Александруполис”.

петък, 27 ноември 2009 г.

RE:TV СПИРА ДА ИЗЛЪЧВА ОТ 22 ЧАСА на 27 ноември...., СЪОБЩИ В ЕФИРА АСЕН ГРИГОРОВ - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ТЕЛЕВИЗИЯТА. утре - повече...от мен...

RE:TV СПИРА ДА ИЗЛЪЧВА ОТ 22 ЧАСА на 27 ноември...., СЪОБЩИ В ЕФИРА АСЕН ГРИГОРОВ - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ТЕЛЕВИЗИЯТА. утре - повече...от мен...

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Забвението като спасение или унищожение


Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван от Интернет новинарски портал е дадено изрично и само на http://www.kafene.net.

Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.

Ограничението, разбира се, не важи за лични блогове!



20 години от събитията през 1989 г.


Всяка нация, която не познава, не помни или не иска да знае историята си, е изправена пред вероятността да повтори сериозните грешки от далечното и близко минало. Тази мисъл непрекъснато ми идва на ум, покрай леко смешния у нас шум по повод 20-тата годишнина от падането на Стената, началото на промените в Европа и дворцовия преврат в България.

Показателно е, че дори и в специално създадения клип от ЕС по повод на годишнината, ние отсъстваме: http://www.youtube.com/watch?v=nhS55x8J7pw&feature=player_embedded.

България липсва и в специално създадената страница на Би Би Си за началото на края на една епоха за Източна Европа: http://www.bbc.co.uk/worldservice/specialreports/1989.shtml

В петък присъствах на организирания от Информационното бюро на ЕП за България граждански форум на тема "20 години от падането на Берлинската стена: Младите хора и преходът. В дискусията участваха членовете на Европейския парламент Мария Неделчева, Андрей Ковачев, Кристиан Вигенин и Ивайло Калфин.

Слушайки изказванията на представителите на бившата комунистическа партия и въпросите на младите, които бяха насочени предимно и само за работа и намирането на работа у нас и в ЕС, осъзнах, че на БСП е изключително изгодно младите да не си спомнят и да не се интересуват от това какво е било и какво е ставало преди 1989 г. Така БСП се легитимира сред новите поколения, без да носи огромните негативи от миналото. Защото едва ли може да обясни и не иска да се извини за разни неща като КДС, "слушалките" на КДС (сега ги наричаме доносници), лагерите, за крепостничеството, за Кореком, за Комсола и т.н и т.н - за всички лъжи и измами.

Запис с избраните скандални моменти от това събитие тук: http://merimtenev.podomatic.com/player/web/2009-11-09T00_54_55-08_00

В неделя доживяхме и на 8-мата година, откакто Георги Първанов е президент да заяви, че през всичките 20 години на прехода е имало опити съдебната власт да се използва за политически натиск. Първанов определи реформите от времето на прехода като бавни и „изначално сгрешени", но незнайно защо пропусна да отбележи, че през първите години, и не само, тези промени са били дирижирани най-вече от наследницата на бившата комунистическа партия - БСП.

Като цяло – в главата ми продължава да отеква репликата от едно мое интервю с Йордан Василев, който точно преди година каза, че смисълът на прехода е бил да се запази ограбеното и че за хората реално не е мислел никой и никога...

събота, 31 октомври 2009 г.

Прах в очите на България

Митът, че след 89-та година медиите у нас са свободни или нещо се е променило...


Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван е дадено изрично и само на http://www.kafene.net.

Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.

Ограничението не важи за лични блогове, но е абсолютно валидно за търговски информационни сайтове, различни от Кафене!

Допълнително разрешени препечатки: http://galinabg.blog.bg

http://dsb-is.net/

Милен Радев http://www.de-zorata.de/

Иво Инджев http://ivo.bg/



Скандали, разработки, доклади, СРС-та. Изводът от цялата тази помия е, че почти нищо в малкия и твърде неспретнат Булгаристан не се случва случайно. Че някой цели нещо или разиграва поредния театър в негов интерес и на тези, които седят около него. Както и как да се изманипулира общественото мнение, чрез предизвикани скандали, за твърде лични ползи, но този някой да излезе и герой от образувалото се мочурище.

Другият извод е и, че службите се занимават повече с това дали медиите говорят и пишат против управляващите, а не с други по-съществени задачи.

Другото, което не може да не ме отврати е, че изважданите по лъжичка на час досиета (цели двайсетина години) след началото на т.нар. “преход” показаха и друго важно нещо. Водещите журналисти и преди, и сега не са случайни хора и дори и да са били случайни някой ги е вкарал в кацата с мед и много други л.....Проблемът ми е, че никой от тези хора не излезе да разкаже историята си преди да бъде публикуван в списъците на ресорната комисия.

По-важният въпрос, който обаче никой не поставя е дали и сега се вербуват журналисти. И дали след години, при някакво незнайно ново обръщане на нещата, няма да вадим пак досиета.

По този повод, Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата, разказва през декември 2008 г. пред в-к “Новинар” нееднозначно:

“Няма служби в света, които да не се интересуват от журналистите, които контактуват с много и различни хора. Няма лошо да се работи професионално между двете съсловия. Но е порочно, укоримо и неморално съвременните служби да гарантират кариера за тези журналисти, с които работят.”

Впечатляващото е, че годината е 2008, а не 1989....А краткият коментар може да бъде, че винаги трябва да търсим мръсотията зад блясъка, както пишеше в една дебела книга...за рекламата.

Никога нищо не се е променяло

Едни от най-щастливите ми професионални години са тези, в които работих като кореспондент на българската секция на Би Би Си в Атина. И както от Лондон не ми беше налагана цензура, с единственото условие материалите да спазват високите професионални норми и етичния кодекс на Би Би Си, така доста български представители не рядко са се опитвали да “контролират” съдържанието на предаденото от гръцката столица. Или впоследствие да се опитват да въздействат...

Примерите, които ще опиша са характерни за начина на мислене и работа на “наш’те” хора.

Годината е някъде 2000-2001. Заформя се един от най-големите скандали между България и Гърция. Официалният повод е, че от администрацията на МС е изпратено официално писмо, в което се заявява, че БТК-а не може да бъде продаден на гърците, защото това представлява заплаха за националната сигурност. Би Би Си първо от българските медии отразява началото на скандала. Последвалата медийна война е може би добре позната или добре забравена. Факт е, че Би Би Си я проследи от началото до официалния й край...

Кореспонденциите ми от Атина стават повод “добросъвестен български гражданин” в Атина, когото познавам и предполагам, че има тесни връзки с посолството ни, да ми дойде на гости и да ми обясни и препоръча, че така не може да продължава и ако не спра да съобщавам подобни неща положението ми ще се затрудни. И не защото на мен могат да направят нещо, поне докато работя за Лондон, но да не забравям, че имам семейство и роднини в България.

За неочаквания гостенин и разговора с него е уведомен прекият ми началник в Лондон и той предлага да изпратим протестно писмо до Външно. Нещо, което отклонявам и съжалявам за това в настоящето...

Прекият резултат от моето неблагоразумие е, че достъпът до всякаква информация от българското посолство в Атина е отрязан.

След като се виждат, че с лошо няма да стане, година-две след гореописаното, изведнъж конкретен човек от посолството започва да ми се обажда често с предложение да изпием по кафе. В даден момент той започва да ме моли за меко казано твърде странни услуги. Например, понеже съм запознат с медийния пазар, да му помогна с информация кои са собствениците на гръцките медии и други подобни щуротии. Единствената подробност е, че информацията за собствеността на всички медии в страната е публично достояние и даже се преподава в първи курс на Департаментите по медии на гръцките университети.

В един момент толкова ми писва, че отклонявам всички следващи покани за “кафета” и историята, надявам се, приключва.

Още една характерна случка. Второ посещение на държавния глава Георги Първанов в гръцката столица. В конкретен момент шефката на пресцентъра му Бойка Башлиева идва при мен и започва да ми дава доста приятелски съвети как да не включвам конкретно инфо в материала си за Би Би Си, появило се в гръцката преса, защото било ирелевантно към посещението, а и така ще злепоставя тази “толкова успешна визита”. Ако не знаете, когато български журналисти пътуват с наши делегации в чужбина, посолството им дава превод на прегледа на съответния местен печат, за да могат да го включат в кореспонденциите си. И както често се случва - тъй като не знаят езика и дали прегледът е пълен, журналистите често “лапат мухите” и ги тиражират по медиите си, без да се замислят, че може и нещо “очернящо” да липсва или да е изрядно замазано.

Годината е 2004. Олимпийските игри са в разгара си, а аз съм на прием в т.нар. Българска олимпийска къща (такива правят всички страни в града-домакин. Това беше първата подобна изобщо на България). В двора имам честта да се запозная с новия ни консул в Атина – симпатичен млад човек.

С изненада обаче, когато разбира за къде работя, този 30-тина годишен младеж изпада в тих ужас и кротко ми заявява, че очевидно работя за “една вражеска и зле настроена към нас станция”. След краткото онемяване от моя страна, повече никога не се видяхме...

Българският период – времето на разочарованието и тъмницата в държавата

През пролетта на 2005 г. се завърнах от Атина, след като вече и неофициално знаех, че дните на българската редакция са преброени. Нещо, което нямаше нужда и някой да ми казва, след като бюджетът беше така сериозно орязан, че не достигаха пари за елементарни неща.

След няколко месечно лутане и невъзможност да си намеря работа, все пак се озовах в “Хоризонт”. След едномесечно чиракуване без пари, през юли 2005 г. бях и назначен.

Свобода съществуваше, което приятно ме изненада. Най-голяма беше тя за “лидерите” на бунта срещу Бориславов. (Мисля, че всички следващи шефове се страхуваха от конкретните личности и затова им предоставяха и свободи, които за повечето не съществуват)

Набързо ми беше обяснено и, че ситуацията е следната: ресорните репортери са като най-сериозните пи ар-и на ресорите, които отразяват и защитават управляващия ресора им като зеницата на окото си. Нещо, в което в последствие щях да имам шанса да се убедя и лично.

Установих и, че цензурата е доста модернизирана. Не че някой ти забранява да кажеш нещо, но то просто никога не достига като информация до теб в нюзруум-а. Но пък ако си го намериш сам, няма кой да те спре да го кажеш в ефир...

С изключение на факта, че за да бъдеш назначен от друга медия в БНР, се прозвъняват, от най-висше място, поне няколко телефона, за да се докаже, че на предишното си работно място си отразявал ресора си пристойно и тези, които си отразявал не са недоволни....

Другият фрапантен случай от този период е един преглед на печата в новините, който предизвиква нервен срив в социалната министърка Емилия Масларова.

Вестниците бяха публикували нейна снимка как тя инспектира условията в шивашка фабрика. Сред обикновено облечените женици, на снимката се виждаше как тя е с палто, което струва поне заплатата им за година напред. Нещо, което беше отбелязано от моя колега в ефир. Целият последвал тормоз, който му беше хвърлен от самата Масларова, нейната шефка на пресцентъра и ресорният репортер в “Хоризонт” върху нещастния човек, дръзнал да направи такъв коментар, беше неописуем... "Покани", направени лично от Масларова да отиде в кабинета й, за да си проведат “един сериозен разговор” и т.н. Въпреки, че шефовете бяха осведомени за големия проблем, създаден от журналиста – никой поне пред нас и официално не го защити... Тормозът за този човек от Масларова и екипа й продължи цял ден. И беше като назидание и предупреждение за другите от новините да внимаваме.

Властта в “Старата къща” се смени през 2007 година. Новият генерален директор Валерий Тодоров беше посрещнат с леко недоверие. Той обаче ни събра и ни обясни как нещата ще се променят и то само за добро. “Хоризонт” щяло да стане едно модерно радио, с хубава музика и по-малко “безсмислен” говор, както и че заплатите ни поне ще се доближат до тези в другите медии. И до този момент там си остават едни от най-ниските в бранша.

Сега си давам сметка, че приказките за модернизиране са били отлична форма за ограничаването на “неудобната” реч, но не и на безсмислената. Защото никой не се караше, ако някой е провел дълго интервю на живо, ако то не би създало проблем. Но имаше проблем, ако то не беше удобно и проблемът винаги се подчертаваше, че е в дължината.

Заради изключителния малшанс новините да са едно от най-слушаните неща по Радиото – там "реформата" беше най-радикална и безмилостна.

Президентът Първанов се превърна в свещена крава. Всички бяха наясно, че критиката срещу него е равна на много проблеми и лични професионални главоболия.

За първи път, откакто аз бях там, и разни управляващи започнаха да звънят директно в нюзруум-а и да искат обяснения защо едно или друго не е минало или е минало така.

Шефката на пресцентъра на БСП Жанет Пашалиева много обичаше да си говори с новоназначените от новия шеф продуцент новините и продуцент репортери. Един път Пашалиева беше толкова изнервена, че съобщаваме, че на проведените местни избори казваме за по-малко спечелени общини от БСП, което обаче си беше факт. Просто й се искаше да са повече, така като твърди Партията, и репортерът беше задължен да пренапише новината си, защото така се иска...въпреки несъгласието му с опорочаването на фактите. Заглавието на “редактираната” версия беше кръстено от репортера във вътрешната система на БНР “БСП не може да брои”.

При прочитането от мен на друга новина, сгреших ударението на фамилията на зам.-министър. Реакцията беше мигновена. От високо ниво ми се обадиха да ме нахокат, явно защото зам.-министърът е бил твърде недоволен. Наложи се да изчета новината отново в следващата емисия – на челно място, с правилното ударение, въпреки че самата новина беше изключително маловажна. С ужас научавам, че този човек щял да става говорител на БСП!

Най-голямата проява на цензура върху мен, обаче, беше при освиркването от работници на министър Петър Димитров в Пловдив, който отиде да ги успокоява при обявяването на затварянето на предприятието им. Въпреки че новината беше публикувана в редица сайтове, и беше изпратена и от кореспондента ни в Пловдив, бях “горещо помолен” от продуцентите –цензури да я сваля от водещите новини при откриването на Вечерния бюлетин на БНР. Не стигаше това, ами влизайки в студиото и зачитайки новината се оказа, че тя е редактирана, и прочистена. Нещо, което осъзнах при четенето в студиото. Липсваха освиркванията, недоволството...Като цяло излезе, че Петър Димитров е бил посрещнат на бял кон от щастливите работници...

Не искам да коментирам случаите, в които неудобни звуци на опозиционни политици са орязвани, защото така...Нещо, което научавахме в ефир при излъчването на емисиите, заради разликите в съдържанието и времетраенето им.

През пролетта на 2008 г. бях помолен да водя четиричасов следобеден празничен блок. Основната предложена тема беше за блоговете и блогърите. Тема, която мина през одобрението на ръководството, поради незнанието на шефовете за опасността, която крие. Друга тема от предаването – интервю с гей-поета Николай Атанасов за стихосбирката му с гей поезия и за това що е то гей поезия и има ли нужда от нея – не успя да прескочи летвата. Причината беше мнението на висшето ръководство на програмата, че “тези неща не са за хората, които са седнали да обядват на празничния ден”. С триста зора интервюто мина в един нощен блок, седмици след това, в 3 без 20 през нощта.

От наблюдението какви теми не са желани или направо избягвани, реших да създам този блог, който четете и в момента. Коментирах теми, които бяха табу за мен като журналист в БНР, или пък бяха силно изопачавани. Разбира се, тогава блогът официално се списваше от Йоан Кръстев...

Реалистично за “Идеалист”

Предложението да работя за списание “Идеалист” дойде неочаквано – от познат, който тогава работеше в “Капитал”. Звучеше повече от невероятно, за да е истина - свобода, високи етични норми и никаква намеса на издателя.

Първоначалната идея на главния редактор Йордан Матеев за това какво ще включва и как ще изглежда това ново издание беше доразработена от събрания екип на срещи, който се провеждаха редовно между юни - юли и август 2008 г в офиса на фирмата на издателя Стефан Гамизов.

Проведеното обучение през целия септември в офиса на списанието действително беше нечувано за българските ширини.

Нещата започнаха да се замъгляват при започването на същинската работа. Из офиса започнаха да витаят недомлъвки и подозрения кой точно седи зад този проект и какво точно цели с него.

До новината, че заплануваният и бленуван първи брой няма да излезе на хартия на първи ноември...Така започна публикуването на малкото разработено и предвидено на блога на изданието. Съжалявам, че до днес никой, освен екипа, не видя дори и на pdf формат първия брой на неизлязлото списание.

Големите ми въпросителни и дискомфорт обаче бяха предизвикани от още няколко различни събития и факти. Въпреки че вярвам в общата идея на списанието – правото на свободен и информиран човешки избор, единственият ми проблем беше, че в България от либералните идеи и приватизацията, например, се възползват и се възползваха конкретни хора и интереси, но обикновеният човек е немислимо и най-вече невъзможно да започне дори и малък собствен бизнес. Той винаги е обречен да живее в мизерията и да работи за друг... В началото на свободната инициатива пречеха мутрите с бухалките, сега ГОЛЕМИТЕ са превзели целия пазар.

Както и да е, обратно към списанието - в последствие, зам.-главният редактор така започна да се бърка и пренаписва текстове, че понякога не можех да позная, че оригиналът е излязъл от мен. След няколко скандала и осъзнаването, че от това няма смисъл написах молбата си за напускане. Вече не виждах и голяма разлика в стила на свободата от всичко най-лошо в БНР.

И до ден днешен, както и всички мой колеги от списанието, си чакаме последната заплата, хонорарите, неизплатената отпуска, а те и като не напуснали доброволно – обезщетенията за прекратяване на трудовите договори...

Четейки през изминалата седмица за какво всъщност е ставало въпрос се чувствам толкова омърсен, че “издателят” Гамизов ни е забъркал в някакво списание, което явно никога не е искал да издаде, с идеята да си постига някакви твърде скрити цели. Можеше да си събере повече от лесно екип от хора, които биха му изпълнявали всяка поръчка, а не да се цели някакво качество. Нямало е нужда и да ни баламосва за големите си, възвишени идеи. Почти година по-късно излиза, че списанието е закрито след като издателят е постигнал своите си цели.

Кратката ми лична поука от всичко разказано е, че явно живеем в пост-комунистически миш-маш с много неизвестни и добре скрити кукловоди...

Така уж живеем свободно, но без свободата и без знанието, че всъщност я нямаме и не разполагаме с нея.

P.S. Исках да напиша и още много неща, но стана твърде дълго...

Тайната ми надежда е, че това четиво ще предизвика поне някакъв диалог за състоянието на медиите и тяхната свобода, и собственост...Защото без независими и свободни журналисти...няма и информиран избор.

четвъртък, 22 октомври 2009 г.

РУСКАТА ЕНЕРГИЙНА РУЛЕТКА

Кратка и непълна хронология на поредния балкански шантаж на руснаците


Преди доста години, при представянето на книгата си "Осем месеца плюс..." в Атина, руският дипломат, разузнавач, учен, журналист, външен министър и премиер Евгени Примаков обясни на публиката в залата, че Русия е коренно променена от бившия Съветски съюз. Основаната разлика, според думите на Примаков, била в това, че Москва вече не “продавала” идеологии и не се опитвала да ги наложи. Така, Русия залагала единствено и най-вече на конкретни икономически интереси, които я вълнуват и те били изключително и само на прагматично и бизнес ниво.

Спомних си за тези думи през последните дни, през които Русия показа как знае и може да използва геостратегически шантажи и изнудване. Покер, който може да се обърне и срещу нея, но...

През изминалите дни бяхме заляти с информация и най-вече хипотези дали Русия ще ни изключи от енергийните си проекти.

Всичко започна във вторник с разрешението на Турция руснаците да проучат черноморските й води във връзка с проекта за газопровода “Южен поток”.

В късния следобед на вторник, агенция “Фокус” с червеничко съобщи, позовавайки се на “Еурактив”, че всъщност Русия ни изключвала от всичко. И кутията на Пандора се отвори...

Зарових се в разни турски медии и попаднах на доста интересни статии и информации по темата.

Още през септември, турският вестник “Хюриет” съобщава, че руският енергиен гигант “Газпром” се интересува от все по-големия турски пазар.

На 19 октомври, ден преди официалното начало на големия шантаж, пак “Хюриет” съобщава, че турското правителство се готви за стратегически преговори с Русия, които предстоят в края на месеца. Цитираният от изданието енергиен експерт Недждет Памир поставя под съмнение изгодата от толкова близко енергийно сътрудничество с Москва, което според него би било изгодно само за определени турски компании, приближени до управляващата в Турция партия на Ердоган.

Изданието цитира и Юрий Боровски от Московския държавен институт по международни отношения, според когото, проявеният в момента интерес от Русия към нефтопровода Самсун – Джейхан и желанието на Москва да го зарежда с нефт не е случаен. Според руския експерт, една от причините е проблемът на Русия с новото българско правителство и руските енергийни проекти в България.

Според турския експерт Памир, с действията си Русия е изпратила послание на София, че може и без нея. Подобно било посланието и на самия “Южен поток” – че Русия може и без Украйна, смята още турчинът.

Интересното е, че в същото това време, между 18 и 21 октомври, в Атина се проведе 4-тия Международен форум за енергийно регулиране. На него Сергей Комлев, директор на отдел „Договори и ценообразуване” на “Газпром”, цитиран от гръцкия вестник “Катимерини” заявява, че компанията е притеснена от предвижданото изваждане на природния газ от европейските енергетики, с цел намаляването на последствията от климатичните промени. Представителят на руския гигант изказва и оценката си, че демонизирането на Русия като ненадежден енергиен доставчик в Европа обслужва и цели справянето с вътрешни политически спорове в ЕС. Поради тази причина, руснакът препоръчва ЕС и Русия да признаят съществуването на взаимна енергийна зависимост и да я развият.

Не бива да се забравя, че руските енергийни проекти бяха сред важните теми в наскоро приключилата предизборна кампания в Гърция. Преди вземането на властта от спечелилата изборите партия “Пасок”, лидерът й Йоргус Папандреу заяви, че когато дойде на власт ще бъдат преразгледан проектът “Бургас-Александруполис”. Според “Пасок” той “обслужвал интересите само на една конкретна страна”, намеквайки се за Русия.

Сергей Комлев от “Газпром” изказа мнението на Енергийния форум в Атина, че новите правителства в България и Гърция, няма да променят договореностите, постигнати с предишните правителства.

Интересно е наистина какво ще направи Пасок относно обещанията си да преразгледа някои енергийни договорки с Москва. Защото за България изглежда, че вече кляка пред руския имперски шантаж.

За това говори и следната новина. “България и Русия потвърдиха своите ангажименти към реализацията на общите енергийни проекти”. Това заяви в Москва в четвъртък министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Там той имаше срещи с руския си колега Сергей Шматко и с вицепремиера Сергей Собянин.