събота, 29 март 2008 г.

Ще е интересен концерт с участието и на политик... Нещо не разбирам...Иначе го харесвам...политика, не концерта!

петък, 28 март 2008 г.

СЕКРЕТНАТА ДЪРЖАВА

"Секретните концерти", организирани от Mad - една от музикалните телевизии у нас - явно доста се харесват. И са успешна и вдъхновяваща идея както за обикновения човек, така и за политиците. Похвално е, че в натовареното си ежедневие нашите любими политици имат време да погледат малко и някоя и друга музикална телевизия.
И така - вдъхновението дойде. Освен тайни концерти на известни певци, вече си имаме и секретни пресконференции на ръководителите на държавата и техните гости.
Часът и мястото на срещата не са известни, но това си е предизвикателството. Иска се нюх, усещане и послушание.
Снощи станахме свидетели и на първата "секретна" пресконференция у нас. Главните герои - премиерът Станишев и колегата му от Турция Реджеп Таийп Ердоган. Причината - да не би тези от "Атака" пак да се появят, за да задават въпроси...
На тайно място, по тъмно и със специално информирани за целта няколко медии успяхме да разберем какво са обсъждали двамата мъже.
Притеснявам се само какво може да стане, ако вземат да се вдъхновят от някой порно канал. А може и да е интересно...В очакване съм!

сряда, 26 март 2008 г.

Управляват ни екстремисти

Наскоро имах гости от чужбина. От Запада...

Бяха потресени от състоянието на България. От пълното несъответствие на заплати и цени, жизнен стандарт и реален стандарт за нормален начин на живот. От липсата на какъвто и да е смисъл в такъв начин на съществуване и оцеляване в една държава от Евросъюза – граждани, на който бяха и моите гости.

Разпитваха ме много – и колкото и да се опитвах да ги убедя, че с всичко се свиква – пак не можеха да разберат кой нормален човек би живял в такава “кочина”.

И колкото повече се опитвах да им обясня, толкова повече се обърквах и аз.

Най-накрая единият от гостите заключи: “Чух, че ви управляват социалисти, но на мен ми приличат на управляващи от най-крайната десница”.

Наблюденията на тези мой приятели бяха туристически. Ако се бяха задълбали в целия хаос у нас – какво ли вече щяха да си мислят не ми е известно.

Тръгнаха си с облекчение. Разбирам ги! Поне те ще са убедени, че живеят един по-пълноценен и добър живот, защото за нас е ясно. Ще е един мъчително пропилян живот. Жалко...за нас

събота, 22 март 2008 г.

ПРОБЛЕМЪТ НА "МАКЕДОНЦИТЕ" Е, ЧЕ СА БЪЛГАРИ, ЗАЯВИ БИВШ ГРЪЦКИ ВЪНШЕН МИНИСТЪР

На фона на интензивни преговори за решаването на спора за името на Македония между Атина и Скопие малко преди срещата на върха на Нато в Букурещ, предаването "Факели" (Досиета) на гръцката телевизия Скай излъчи цяло издание, посветено на историята на проблема около името на бившата югорепублика.

В него бившият външен министър от Пасок Теодорос Пангалос заяви, че проблемът на македонците от Скопие е, че са българи: "Гърците трябва да разберат, че ако тези хора – славяните от южна Югославия, не нарекат себе си македонци, тогава ще се разкрие ужасната реалност. Коя е ужасната реалност, която отбягват на всяка цена. Българи са. Въпросът, който трябва да си зададат хиперпатриотите гърци е дали е в наша угода държавата Скопие да се разпадне и една по-голяма България да има обща граница с една по-голяма Албания? Защото за това става въпрос".

Според информации в световната преса, специалният посредник на ООН Матю Нимиц е предложил на гръцката и македонската страна следните имена - Република Горна Македония, Република Нова Македония или Нова република Македония и Република Македония-Скопие.

Преговорите продължават в понеделник в Ню Йорк.

Напоследък намесата на Вашингтон в спора е все по-осезаема. В скорошния доклад на американския Държавен департамент за човешките права, в частта за Гърция, се подчертава, че Атина не признава славянския диалект, който говорят хората в североизточната част на Гърция като македонски. Докладът критикува Гърция за ограничаването, както пише, на правото на самоопределяне на малцинствата в Гърция, споменавайки характерно мюсюлманското малцинство в гръцка Тракия.

неделя, 9 март 2008 г.

ЗАЩО НИ Е НЕО-КОНСЕРВАТИВНА БЪЛГАРИЯ ОТ СЪВЕТСКО-РУСКИ ТИП?

Скоро наближава краят на срока за подаването на данъчните декларации и за плащането на дължимото на Държавата.

Всеки ден ни информират елегантно, че данъците за едно или друго като коли, жилища, имоти, смет и какво ли още не пак подскачат... нагоре.

За скритите (непреки, според официалното им наименование) данъци като ДДС, акцизи, и кой знае още какви ли не държавни такси, таксички и таксенча, не искам въобще да коментирам.

Истината е, че милата ни българска картинка представлява нео-консерватизъм от руско-съветски тип. И държавата все повече я няма никъде – нито зад ъгъла, нито на съседната улица, даже и в съседния квартал не се открива...

Личният ни лекар е едноличен търговец, лечебните заведения са търговски дружества. Скоро ще ни искат пари и за да дойде полицията или пожарната; за да построят нови детски градини и за да ходи детето и на училище или за въздуха, който дишаме, нищо че е мръсен.

Явно е, че парите от нашите данъци не отиват за най-важното във всяко цивилизовано общество – здравето, образованието, добрата инфраструктура, малко по-социална (не социалистическа) държава, както и за благоденствието ни.

Но данъците очевидно отиват за издръжката на доста луксозния живот на доста от нашите “Висши” душички, за плащането на “правилните душки” на остатъците от бюджетния излишък, за глобите от Евросъюза и наказателните дела в Европейския съд по правата на човека, където май всекидневно ни съдят...

Къде е държавата за болните деца? Защо за всяка трагедия или нещастие трябва да е просия и трябва да събираме по левче ес ем ес-чето от всекидневния човечец? Мислех си, че затова е тази Държава и плащам данъци. Или е само за да облагодетелства една банда от хорица?

И стига с тези оправдания или надежди за това как поне децата ни ще живеят по-добре. Ами ако не искам да имам деца?

За спестяване на народни пари и реалното ограничаване на Държавата, такава каквато е българската, подкрепям идеята на вече бившия член на парламентарната група на “Коалиция за България” Николай Камов, който беше изгонен, защото не се подкрепи единната линия на Партията по време на 4-тия вот на недоверие към правителството на Жан Станишев.

Та Камов на блога си отбелязва, че “представата на хората от “Позитано” е, че всички в парламента трябва да гласуват еднакво и даже, че това било европейска практика”. Това си го знаем и затова ми харесва най-вече следното, пък било то и използвано в друг контекст:

“Имам предложение, което ще спести огромни средства на обществото и ще редуцира депутатите в парламента повече и от най-радикалните идеи в тази област. Предлагам в парламента да има само по 1 депутат от партия. Абсолютно безсмислено е да има повече, след като ще гласуват еднакво. Тогава ще се намерят и добри хора, които ще съберат пари за построяването на малка къща за депутатите”.

Машала – предлагам да се приложи в почти всички сфери и може и да се спасим...Поне да не живеят на наш гръб.

Има и друг вариант – някак си всичко да се оправи. Вече не ми идва идея как, но до този светъл ден Държавата явно ще ни тъпка, лъже и унищожава.

сряда, 5 март 2008 г.

video

ОООООникална реклама на гръцка авиокомпания за полети до Лондон.

Превод на рекламата:
Втори шофьор: Айде бе животно, по-бързо. Затворихме улицата, а имаме среща. Разкарай се...
Жена: Кого наричаш животно, бееее? Шибан мръсен сводник - дето едно кормило са ти сложили от другата страна и обърка бутовете...
Втори шофьор: Разкарай се, че те сгазих.
Жена: Какво да ти кажа, беее. КУКУШ (по гръцки с длан и 5 пръста)

СЕГА С НАШАТА КОМПАНИЯ ОЩЕ ПОВЕЧЕ ГЪРЦИ В ЛОНДОН

Е, това е... Балканката реалност е безпощадна. Добре, че други поне се шегуват и могат да я използват максимално добре.

Ей управляващите, нямате ли капчица доблест или срам?

Все по-често напоследък ставаме свидетели на меко казано странно отношение на държавния апарат и управляващите в България, когато става думи за различни инциденти. Мистерията и мъглата, с която е обвита информацията покрай тях е притеснително опасна. Но най-важното е, че изглежда никога не научаваме истината за тези събития, които са имали място в ежедневието ни или най-малкото са предизвикали интереса на обществото (ако въобще можем да говорим за общество в българския криворазбран вариант на модерна държава).

Какво ли точно се случи с разследването за взрива в столичния квартал “Хаджи Димитър” преди около месец? Ако си спомняте вече - тогава една жена буквално беше разкъсана от ударната вълна, а други двама бяха тежко ранени и по всяка вероятност са останали инвалиди до края на живота си. Новината беше първа за няколко дни – едни изливали течности - в шахта или нещо такова и станал големият взрив, имало кратер, било неясно, извършителите не били в състояние да дават показания. Е, отдавна вече трябва да са в състояние да обяснят и изяснят някои неизвестни и сигурно са го направили. Но “ние” така и не разбрахме какво точно са искали да направят, къде точно са изливали течностите, дали са се опитвали да прикрият някакви следи или просто са действали безразсъдно. Така и не стана ясно и май никога няма да ни стане.

Изглежда има лица на отговорни длъжности, които се надяват, че трагедиите, инцидентите или мистериозните истории са буря в чаша вода само за няколко дни и след това се забравят, защото се появяват нови и така до безкрай. И изглежда, че са прави... Никой не се връща назад и на това се разчита най-много.

И така до новата трагедия, която сигурно ще бъде забравена и необяснена по същия този начин. Може би някой се надява да си я спомнят само близките на невинните хора, които си отидоха ей-така – от безотговорност, от терористичен акт, от невнимание или от тоталната немарливост на много хора в тази страна и хроничната българска липса на интерес и желание да помогнеш на непознатия до теб. Надяват се, че ще си я спомнят и само хората, пътували в този влак. Дано не съм прав.

Навсякъде по света е възможно да се случи инцидент – това наистина няма как да се избегне, но важното е след този инцидент да се информира какво точно се е случило, защо се е случило и да е сигурно, че поне в бъдеще подобни неща няма да стават, защото са взети адекватни мерки да бъдат избегнати.

В България примерът е различен.

Една позната от медиите ми разказа как сутринта след трагедията, когато даже не се знаеше колко са жертвите, а още по-малко някой официален представител на властта излезе да каже поне две думи, големите шефове са й звънели да не се нагнетява обстановката с тази история, малко да се позамаже, да се представя по-спокойно и т.н.

Потресаващото е, че властта не желае да поеме никаква отговорност. Ми че как – то сега се разследва, пък послеееее..., ако има виновни – то тогава ще го мислим. Дебелоочието е безобразно, показва ни колко им пука за нас “дребните душички” и как сме важни само, когато трябва да ги подкрепяме на избори или по митинги.

Потресен съм и от така наречения “Ден на траур”, 5 март. Какъв е смисълът на такъв ден? Ами няма, ако не сме сигурни, че утре не може да се случи същото, а даже и по-страшно. А и какво е това двуличие - на 3 март празненства, на 5 март траур, на 6-ти всичко по старо му...до следващия път.

Защо продължава да се крие информацията от медиите, респективно от хората?

На час по лъжичка и то обработена и минала през белината новина. Чак днес – в деня на траур научаваме, че се работи и по версия за терористичен акт във влака. Ама защо днес, а не на 29 февруари сутринта – часове след всичко това?

Също днес научаваме, от интервю във вестник “24 часа” с плевенския съдебен лекар д-р Данчо Деков, че едната от неидентифицираните жертви е била разпозната още в понеделник – 3-ти март, но решили да изчакат със съобщаването на тази информация до разпознаването на другите две жертви. Официално тогава се знаеше, че телата не са 9, а 8. Значи са знаели от началото, че са 9. Задава се въпросът дали не се крие и за други, които може да нямат роднини, които да ги търсят. Защо трябва да се предизвиква такава главоблъсканица и на какво се надяват? Че никой не мисли и не разсъждава ли? Какъв е този страх да се каже точно колко са жертвите, за какво става дума, какво може и не може да е случило, има ли някаква връзка и възможност инцидентът да е свързан с покушение срещу някого във влака, както прочетох някъде в Интернет.

Най-малкото е отговорно и държавническо да има официални изявления по този повод, брифинги, информация. Покриването и замазването ми напомня на една друга епоха, която явно не са си отишли, защото хората от върхушката не са се променили много оттогава, а всъщност са си и същите като манталитет, начин на управление и желание за криене на неудобната информация.

Най-потресен останах обаче от интервюто по БНТ с Антон Кутев, секретар на Изпълнителното бюро на БСП. Ето няколко извадки от него: на този етап нямаме нито една причина, която да казва, че именно министърът (на транспорта, г-н Мутафчиев) е човекът, който трябва да си подаде оставката. В смисъл, хубаво, не е толкова..., защото тук става дума за една огромна човешка трагедия, да почнем оттам, нали, това е най-важното – че това са девет човешки живота, прекъснати нелепо. Действително това е нещо, което изисква подходящите мерки. Ако обаче, какво, като вземем сега примерно оставката на този министър, това ще направи ли риска по-малък след това?” се пита Антон Кутев, но не спира дотук. Относно темата защо не беше обявен ден за национален траур малко след трагедията, а чак един ден след националния празник, Кутев подчертава: “Вижте, за съжаление подобни инциденти най-често се случват преди празници, има логика в това. Естествено, че когато съвпада с един национален празник, при който сега аз винаги съм се учудвал какво празнуваме, когато става дума за толкова дадени човешки живота, както в случая с българското освобождение. Т.е. не знам защо правилната дума изобщо е национален празник, но така или иначе в случая става дума за отдаване на почит на наистина стотици хиляди жертви, които са били резултат от тази война и от нашето Освобождение. При това положение, сега да седнем да говорим дали един ден по-рано. Ми естествено, че не можеше да бъде националният празник.”

Ами май няма нужда от повече...