четвъртък, 3 юли 2008 г.

Българските държавници в ролята на щраус

Паника – това беше състоянието, овладяло тази сутрин българската евростолица София. Взривовете в Челопечене, освен че бяха чути и усетени в целия град, предизвикаха неяснота и страх. И някак си е нормално обикновеният човек да се стресира, особено като не знае какво точно се случва.
Точно тук идва мястото на държавата, институциите и лидерите. Бързо, честно, точно и отговорно информиране за всичко ставащо – за опасността, ако има такава; за това какво точно се е случило; бързо реагиране; властите да говорят и разясняват и да предприемат адекватни действия.
Това, обаче, се случи почти два часа след първите взривове – и то пак беше малко смоталявано, несигурно и тотално хаотично.
Представяте ли си да се беше случило нещо по-сериозно, което изисква незабавни действия за спасяването на колкото се може повече хора. Но явно нашите управници ни имат за някакви мужици, на които може всичко да се случи...
Българинът не вярва на държавата и това има своето много логично и историческо обяснение – винаги държавата се опитва да прикрие нещо, да не доизкаже нещата или да се чуди как да замаже истината, ако тя е болезнена. Но не й да действа.
За отразяването на събитието – не трябва и да се коментира. Когато роднини и приятели ми се обадиха към 7 и нещо да си затворя прозорците, защото били гръмнали някакви складове в София и не се знаело какво има във въздуха – инстинктивно си пуснах държавния “Хоризонт”. Там течеше безумен и неадекватен преглед на печата...
Към края му ни съобщиха за взривове в складове и се включи Бойко Борисов.
Но ми “хареса”, че имаше неадекватно много музика. Когато трябва да се говорят празни приказки и да се водят неадекватни интервюта, по “Хоризонт” няма музика. Но в такава извънредна ситуация се държеше като долнопробно музикално радио....което пуска предимно музика.

Няма коментари: