БЕЗРЕДИЦИТЕ В ГЪРЦИЯ ПРОДЪЛЖАВАТ

След снощното застрелване на 15-годишния Александрос Григоропулос от полицай, страната е обхваната от сблъсъци между протестиращи и силите на реда. Според гръцките медии, обстановката е доста напрегната. Центърът на Атина е блокиран, а движението на коли спряно. На места се водят истински улични битки между младежи и полицията.

“Истината ще излезе наяве и ще има назидателно наказание за всички, за които се докаже, че са виновни”. Това заяви гръцкият министър на вътрешните работи Прокопис Павлопулос по време на извънредна пресконференция.

По случая се води разследване, обяви още гръцкият министър, и изрази подкрепа от страна на политическото за професионалното ръководство на полицията.

Междувременно, официалната версия на полицията и на очевидци на инцидента, описващи какво се е случило в различни Интернет сайтове, не съвпадат.

Според полицията - двама полицаи са били нападнати от около 30-тина маскирани. След като видели, че младежите имат намерение да хвърлят бутилка с коктейл Молотов по патрула, единият от полицаите е хвърлил шумова граната, а вторият е стрелял три пъти във въздуха, но след рикошет единият от куршумите е ранил смъртоносно момчето в коремната област.

Според очевидците – младежите не са нападнали патрулката на полицията, а полицаят е стрелял директно към тълпата.

Резултатът от сблъсъците, започнали снощи до сега е следният. Десетки банки, магазини и полицейски участъци в Атина бяха подпалени. До преди малко бушуваше голям пожар в района на Атинската Политехника, но пожарникарите не успяха да стигнат до мястото.

Пожарната в Атина е била повикана да изгаси пожари в най-малко 16 банки, 20 магазина и 12 коли. Имало е големи пожари и на централни атински улици и булеварди и в полицейски участък в центъра на гръцката столица.
Подпалени са били десетки контейнери за боклук. Все още не е ясно какви са щетите от хвърлените камъни, дървета и други предмети по банки, коли и сгради.

В град Патра на полуостров Пелопонес – пожарната е гасила пожари в сградата на полицията, на паркинг на полицията, както и в различни клонове на Гръцката Национална Банка.

В Солун – пожарната е гасила пожари в 3 банки, една кола и десетки контейнери за боклук.

На остров Крит, в столицата Ираклио - младежи са подпалили 3 банки. В град Ханя са били хвърлени коктейли Молотов по сградата на областната управа. Има щети и в различни клонове на банки и офиси на фирми.

В северния гръцки град Йоанина има щети в централата на полицията.

За днес са насрочени редица нови протести в цяла Гърция.

Новината за една предизвестена смърт

Анализ на Стелиос Кулуглу*

(с известни съкращения)

превод Мерим Тенев

http://www.tvxs.gr/v1049

Беше въпрос на време да се случи. Още преди две години, лекуващите лекари на пострадали в тогавашните студентски протести предупредиха, че по чиста случайност не е имало жертви. Палките на полицаите се бяха стоварили върху главите на студентите на сантиметри от мястото, което може да предизвика смъртоносна травма.

От тогава ситуацията се влошаваше. Жертвоприносителите бяха оправдавани или “падат на меко”. Жертвите биват съдени от едно Правосъдие, което не само е сляпо, но постоянно кривогледничи към Властта.

Вчера, няколко часа, преди застрелването на 16- годишния Алексис в атинския квартал “Екзархия” – един имигрант, от хилядите скупчени всекидневно на улица “Петру Рали”, за да си подсигурят разрешителното за престой – беше ранен от полицаи и откаран в болница. Преди няколко седмици още един имигрант беше убит. Снощи просто беше дошъл редът на един грък.

Много мастило ще се излее за причините и обстоятелствата около вчерашната предварително оповестена смърт.
Полицията вече твърди, че нейните хора са били нападнати. Свидетелите на инцидента твърдят, че става въпрос за хладнокръвно убийство. Във всеки случай, никога не убиваш едно 16-годишно момче.

Днес в полицията има млади хора, които биха искали да действат в едни демократични рамки. Обратно на случващото се в други европейски страни, те не са обучени да се справят с тежки ситуации, които изискват хладнокръвие и познания по психология.

Както винаги, правителството ще се опита да се справи с въпроса комуникационно. Това
обслужват и оставките на вътрешния министър и заместника му, които не бяха приети от премиера.

Както и със студентските протести от преди 2 години, (правителството) ще се опита да сплоти тихото мнозинство, показвайки (като тогава) недопустимите вандалщини по атинската търговска улица “Ерму” и в други части на града.

Въпросът е, че доста неща са се променили за изминалите 2 години.

Реакциите от вчерашното убийство, които мигновено се
разпростряха из цяла Гърция, загатват дълбокото обществено недоволство и негодуване, които врят на бавен огън. Това, че има един убит – взривява така или иначе атрофиралото функциониране на средното и висше образование. Ще отнеме време докато правителството оправи нещата. Освен, ако вчерашния трагичен инцидент, просто не предвещава очакваната смърт на самото правителство.

*Стелиос Кулуглу е гръцки журналист. В продължение на години беше автор и водещ на предаването за журналистически разследвания “Репортаж без граница” по гръцката държавна телевизия НЕТ. Миналата година, от ръководството на телевизията обявиха, че предаването му се сваля от ефир, поради приключването на “естествения цикъл на едно предавне”, а Кулуглу беше съкратен. Тогава мнозина заподозряха, че дясното гръцко правителство се освобождава от един от сериозните си критици. Оказа се, че “Репортаж без граница” е с един от най-високите рейтинги на предавания по гръцката държавна телевизия.

Предаването, което тогава подготвяше журналистът и никога не излезе в национален ефир, беше за бедността и лошото заплащане в Гърция.

В момента Стелиос Кулуглу има сайта http://www.tvxs.gr/, чрез който продължава журналистическите си разследвания.

На сайта могат се видят и записи от снощните сблъсъци в Атина.

Йордан Василев: Смисълът на прехода беше да се запази ограбеното

Интервю на Мерим Тенев, специално за “Кафене”

Йордан Василев е общественик, литератор, активен деец на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, както и в СДС. Главен редактор е на в-к “Демокрация” от февруари до края на август 1990 година.

Депутат е в 7 Велико Народно Събрание. Депутат в 36 Народно събрание, в което е председател и на Комисията за национална сигурност.

Съпруг е на Блага Димитрова, която през 1992 година е избрана за вицепрезидент, а през 1993 година напуска поста, заради несъгласие с Желю Желев, заради т.нар. “Боянски ливади".

Повод да се срещна с Йордан Василев са процесите в СДС, както и интервю на Желю Желев пред радио “Фокус”. В него Желев заявява, че СДС като партия на прехода вече е трябвало да изчезне. В интервюто става въпрос й за “Боянските ливади”, които се случили, защото тогавашното правителство на СДС било “тръгнало към пропастта”, както и че оставката на Луканов в началото на 90-те било голямо достойнство, защото като политик бил предпочел “националния пред тяснопартийния интерес”.

- СДС дясна партия ли е?

- Вече да. Ако трябва да говорим за миналото – не. Важното е дали СДС е нужно на България – не за мен, или за някого, а на България. Във всяка нормална демократична държава има дясна партия. А коя друга у нас може да бъде? Според мен няма друга. Това е шансът на СДС

- Защо сега има толкова много кандидати за лидер на СДС?

- Мераци, колега, мераци. Дано да бъде някой от младите, защото старите от всички партии омръзнаха на хората.

- Какво може и трябва да предложи един нов лидер на СДС, за да привлече отново хората?

- Според мен, не лидерът решава, а цялото ръководство. Първата работа е да се съберат всички свестни, независимо как се наричат, под едно име. Затова казвам в Съюз, а не в една партия. Този Съюз не трябва да предлага нищо по-различно от Християндемократите в Германия. Но има една голяма разлика. Една дясна партия се крепи върху прослойката на средно заможните. В Германия тази прослойка, доколкото съм проверял, е повече от 60 %. У нас е под 10 %.

Когато стане към 50 % и тук ще има силна дясна партия. Преди това няма да може да има, защото милионерите не искат силна политическа сила. Искат те да командват.

- Необходимо ли е наистина СДС да се обединява с друга партия в дясното?

- Хората това искат – да ги видят заедно. И аз затова се опитвах няколко пъти да ги събера и ги посъбрах - повечето от 10-тина представители на формации, извън комунистите. Смятам, че това е първата крачка, която трябва да се направи.

Ако не се обединят ги чака провал на изборите, а и изобщо за в бъдеще. Само заедно искат да ги видят хората. Това не е политически, а психологически фактор, който в политиката играе голяма роля. Тогава ще се върви напред. Иначе няма да стане и предричам провал.

- Защо е толкова трудно обединението вдясно?

- Роенето е измислено от вестник “Дума” и по-точно те му даваха простор и трибуна. А то е замислено в някой доста добър от старите центрове на Държавна сигурност. Ако почна да ви разправям какви бяха хората, които основаха СДС – ще се ужасите.

Във Великото Народно Събрание – от 400 души, ние имахме 140 депутати. От тях повече от 100 бяха агенти и подписаха Конституцията, както искаха комунистите. И тя сега ги крепи. Знаете ли тази нова Конституция защо така прибързано за един ден беше подписана? В този ден, преди да бъде подписана, текстът й беше отпечатан в Държавен вестник, за да влезе в сила при всички случаи. За тях е важен само един член в нея. Той е, че законите не могат да имат обратна сила и затова предишните крадци си запазиха ограбеното.

Действително, този член го има в европейските конституции. След като си разчистиш двора и оборите обаче тогава го вкарвай в Конституцията. Аз затова и досега не съм я подписал.

- А защо като президент Желю Желев се обърна срещу СДС?

- Най-добре той може да ви обясни, но от интервюто, което прочетох за “Боянските ливади” ще ви кажа, че нещата са съвсем различни и ... неверни.

Почти всичко, което е казал в това интервю, е невярно. Ние с Блага (Димитрова) бяхме на лятна почивка и вицепрезидентката видя интервюто на “Боянските ливади” на телевизионния екран. Ако това беше убеждение, не трябваше ли да сподели с вицепрезидентката?

Щом свърши интервюто тя седна на машината. След малко идва и ми носи един лист. Протестно писмо срещу Желев, че тя не е съгласна с това, което върши. Помоли ме да го изпратя и аз отпътувах за Варна. Можете да си представите как на чиновничката в пощата се разтрепериха ръцете. Беше протестна телеграма до БТА от вицепрезидентката. Като се върнах, Блага беше стегнала багажа. Попитах я какво става, а тя ми обясни, че не е време за почивка. Тогава нито аз бях усетил какво става, нито министър-председателят Филип (Димитров). Блага му обясни, че Желев ще сваля правителството и се оказа, че е точно така.

Но в интервюто на Желю Желев има още една лъжа относно това защо Луканов бил свален. Тази нощ хиляди софиянци не спаха, включително и аз. Бяхме по площадите. Те преговаряха нещо, нашето ръководство. Аз не съм бил никога в него. И узнахме малко преди полунощ, че Луканов си е подал оставката. Така стана коалиционното правителство на Попов, в което, въпреки несъгласието на почти цялото ръководство, Желю вкара трима души от СДС - Иван Костов, Пушкаров и Митко Луджев. Цялото ръководство беше абсолютно против. Това стана зад гърба ни. Ние със Стефан Савов научихме за коалиционното правителство сутринта от радиото. Това беше началото на провала на СДС.

- Дали самото СДС не е създадено от ДС?

- В голямата си част – да.

- Тогава имало ли е смисъл от този преход?

- За да запазят комунистите заграбеното. И го запазиха.

- А за хората?

- За хората нищо. Очевидно, никой не мислеше за хората.

Утре започва от днес

Бъдещият лидер на СДС ще трябва да е новият олицетворител и спасител на "синята идея"

ПУБЛИКУВАНО В КАФЕНЕ

В началото на прехода - СДС беше олицетворител на промяната и надеждата. Когато лидерът й се сменяше, милиони тръпнеха в очакване кой ще е новият.

Сега единствените, които се интересуват от това, май са самите кандидати за поста, техните роднини и политическите им приятели, както и журналистите.

На 14 декември или на евентуалния балотаж на 21 декември ще разберем кой от 7-те кандидати ще оглави партията.

Както и да се казва, новият лидер ще трябва да направи генерална промяна, да представи алтернативна и нова идея за бъдещето. Ще трябва да открои обезличилото се СДС, да възвърне доверието в хората, които ходеха по митинги и се надяваха на промяна.

Новият лидер ще трябва да си даде и равносметка, че за да излезе от тоталното си политическо задръстване, проектът СДС все пак е по-добре да се движи, дори и бавно.

Защото, каквото и да си говорим, от партия - олицетворител на мечтите на немалко българи, сега СДС е малка периферна партийка, за която даже не е сигурно дали ще влезе в следващия парламент.

На новия лидер предстоят важни стъпки, които ако не се осъществят или ще го провалят, или, в по-лошия случай, ще доведат до безвъзвратното изчезване на СДС.

Основно, новият лидер ще трябва да реши дали ще участва в евентуално обединение на десните партии и така да осигури влизането на СДС в следващия парламент и евентуално в управлението на страната.

За да върнат и поне малко доверието на хората - всички кандидат - лидери би трябвало да направят поне още две неща. Те трябва да докажат, че нямат и не са имали каквито и да е "контакти" с бившата Държавна сигурност и че не са замесени в сенчести сделки или нечисти бизнес интереси.

Всички политици от СДС ще трябва да си припомнят максимата, че "утре започва от днес" - заглавието на една от песните от успешните предизборни кампании през 90-те години на миналия век.

Ако сега те не поставят основите на истински, работещ и обединен десен проект - за тях, а и може би и за нас утре въобще няма да има.

Нови думи от стари мутри

Нововъведенията напоследък започнаха от Президента. Той въведе глагола „атакизирам”. Знаем каква шумотевица се развихри...

Сега се появи и "мутризация". Преди години си имахме само мутри. Нещата обаче се развиха...

Яне Янев пръв създаде подобрението, заявявайки, че „голяма част от бизнеса със зърното е мутризиран”.

Премиерът вече се възползва от новата дума, заявявайки, че не се страхува от ГЕРБ и няма да допусне страната "да бъде управлявана от партия, която ще я мутризира".

От България...с любов

Или как „големите български политици” коментират „малкия световен лидер”

Очевидно президентът Георги Първанов се обърка. По-точно се обърка някой, който му пише прессъобщенията. Сигурно вече е уволнен...Защо ли? Първанов, в поздравлението си към следващия американски президент, отбеляза, че Обама е натоварен с „ високоотговорна мисия, начело на една велика държава, призвана да играе първостепенна роля на световната арена”. Дали е съгласувал този текст с Москва, не е много ясно.
Премиерът Сергей Станишев от своя страна забеляза лявата идея в избора на американците. Явно не прави разлика между български комунизъм и западна лява идея. За негова сметка си е. Станишев коментира, че проблемите в света „дават шанс на лявото, на социалното, на прогресивното, за да дадем нашите отговори”.
Атанас Атанасов от ДСБ отбеляза, че БСП не се интересува от това кой ще е американският президент, а кой ще управлява в Русия, „защото голямата далавера и корупцията минават през международните схеми между бившата комунистическа партия в България и олигархичните среди в Русия”. Това си го знаем, но как може да се промени. Това трябва да проблематизира...
Юнал Лютви от ДПС разбра, че в САЩ все пак имало демокрация. „В мнозинството си американците казаха не на предразсъдъците...Америка има вече съвсем друг образ. Там има демокрация.”

Етническо ли е напрежението у нас?

Атакизация! През последните дни във Facebook, най-голямата социална мрежа в Интернет, българските потребители вкараха в употреба нововъведението в българския (политически) език и го превърнаха в тотален и незабравим хит; в дума, която ще остане за поколенията с мъдростта или по-скоро наглостта си. Медиите също употребиха думата, но не се и опитаха да вникнат в нея. Не че опитват и да вникват в нещо, по принцип. Други си е да се занимават с кризисен пи ар и потушаване на огъня с още огън.

Какво всъщност се случва? И има ли напрежение, етническо, или радикализиране на „българския елемент”?

Всичко започна с едно самоубийство, за което има официална версия, но неяснотите, догадките, хипотезите и страховете я засенчват. Без съмнение това самоубийство отвори „кутията на Пандора” и даде повод да се кажат неща, които досега бяха само публична тайна, сериозно премълчавани или говорени под сурдинка.

Последвалото 10-дневно мълчание на Ахмед Доган даде трибуна за още повече коментари и въпросителни. Чашата преля с изявлението на Бойко Борисов, че не смята да се коалира с ДПС, както и отправенто предупреждение за етнически конфликт, ако ДПС бъде извадена от властта. Татяна Дончева от БСП също препоръча на ДПС малко да си почине от властта. Намесата на „бащицата на народа” Георги Първанов и обвинението, че ГЕРБ се „атакизира” ескалира политическото говорене.

Ахмед Доган даде обширно двудневно интервю за в-к „Труд”, което беше показно как се прави кризисен пи ар, а медиите послушно го прокарват. И тъй като наистина кризата не е малко, пи ар-ът съдържаше и изнервяне, изпускане на неправилните думи и откровено арогантно държание от страна на "пазителя на мира". Но блясъкът в това историческо интервю беше за наличието на

етническо напрежение.

Представители на ДПС изненадващо се опитаха да ни убедят и, че доста време са били в опозиция, но забравиха да припомнят, че след 1989 г. реално никога не са излизали от управлението и са държали почти всички възможни и налични лостове на властта...и парите. Под всякаква форма и навсякъде.

Кой печели от сегашната ситуация? Всички – със сигурност политиката или политиците се активизират предизборно, не съм никак сигурен доколко се "атакизират"!

ДПС активизира своя електорат и му напомня кой е защитникът на сегашния „етнически модел” и на "техните интереси", защото и на тях им е ясно, че ДПС отдавна не е тяхната партия. Ахмед Доган прави и умишлената и съзната грешка да поставя равенство между отношението към ДПС, която не се брои за етническа партия, и отношението към българския турчин. Което не е със знак за равенство.

ГЕРБ става симпатичен и на крайно-десни гласоподаватели, Атака си възвръща позагубените позиции и т.н.

Ясно е, че план има. Не е ясно кой го е създал, кой го ръководи и какви са скритите му цели.

А че напрежение има и че всички усещаме пълната бъркотия в малката ни страна е факт. Напрежението обаче не е етническо, а е свързано с калпавото булгаристанско управление и липсата на качествени политици и политика, които да не работят само за собствения си интерес.