неделя, 17 март 2013 г.

БЕЗ УСЕЩАНЕ... ЗА СТРАХ

„Ако свърши тук моето пътуване, пак ще съм щастлива. Придвижвах се с моя компас, без отстъпления и отстъпки...“


Преди около месец, от този свят си отиде Аристеа Бугатцу. Почина от рак на 49... Оттогава искам да споделя нещо за нея, защото беше един от най-изтъкнатите разследващи журналисти в Гърция. Рядка порода от изчезващ или изчезнал вид.

Не беше звезда, която всички познаваха и разпознаваха. Не се явяваше като панелист по телевизиите, защото отказваше. Но в рамките на четящите вестници и журналистическата колегия беше познато име. Дала е само едно интервю през живота си, през 2008 г., за списание LiFO. Никъде и никой не е публикувал нейна снимка.

Често оставаше без работа. Уволнявана от различни медии, когато в разследванията й се стигаше до засягане на бизнес и политически интереси на собствениците им.

Работила е във вестниците Епендитис и Катимерини, радио Скай, а през последните й години – във в-к Елефтеротипия.

Слушателите на българската редакция на Би Би Си са чували кореспонденции от Атина по нейни разследвания. Няколко пъти съм говорил с нея и по телефона, за да науча подробности около разследвания, засягащи и България. Звучеше уверено, компетентно и авторитетно. Така и не се случи да се запознаем на живо.

След смъртта й, колегите й я описаха като човек на нож срещу всякакви интереси и зависимости. Така тя разследва най-влиятелните гръцки бизнесмени и политици, когато са в силата си – Кокалис, Тзохатзопулос, Папандреу, Караманлис, семейство Митцотаки. Списъкът е безкраен.

Никога не е наградена, с нищо, нито една награда. Сред разследванията й са:

- подслушванията на висши политици, сред които и тогавашният премиер Костас Караманлис.

- тайната договорка между гръцкия телеком ОТЕ и италианския ТИМ за втория български джи ес ем оператор.

- подкупите на Сименс към висши представители на гръцкия телеком ОТЕ.

- подкупите, съпътстващи изграждането на системата за сигурност на Олимпийските игри в Атина през 2004 г.

- техническите възможности за подслушване от 4-те основни доставчика на гръцкия телеком.

На въпрос колко съдебни искове има срещу нея, Аристеа отговаря пред LiFO, че ако пресметне, сигурно са колкото БВП-то на Гърция.

„Това е метод, който се е превърнал в индустрия, за да те вразумят. Вторият метод за натиск е държавната реклама. Затварят кранчето за медиата, за да видят шефовете, че ти им бъркаш в джоба. Падали са текстове. Но никога не се наложи да се прекърша. Научавах за тези неща впоследствие, случайно. Никой шеф не дойде да ме пита и разпитва...“

В интервюто си, Аристеа признава, че често се притеснява да не остане без работа, заради професионалните й занимания. Прави и дисекция на журналистиката в Гърция.

„Повечето журналисти не са корумпирани, но са незаинтересовани. И смея да кажа – необразовани.
Най-лошото в журналистиката е рекламата, която се представя като журналистическо съдържание.
Колко независим може да бъде един журналист, когато в същото време, освен в медиата си, работи и като пи ар в бизнеса или политиката. Това, обаче, е разрешено от Етичния ни кодекс. Можем да бъдем пеперудки...
Дразни ме, когато някой журналист поставя напред личните си познанства и приятелства, политическите си убеждения, връзките му с бизнесмени и политици.

В интервюто тя коментира и страха, както и как е осъществявала журналистическите си разследвания.

„По-опасно е да си в мината. Всеки човек си има граници, както положителни и негативни страни. Сред всичките ми недостатъци е, че нямам усещането за страх. Непознато ми е. Само като катастрофирах, се уплаших... Просто съм малко по-внимателна къде ходя. Оглеждам се и около себе си, понякога... А и случаят с подслушванията (в Гърция) ни е направил по-внимателни. Вярвам, че се подслушва поголовно.

Разследването се базира на факти и контакти с много добри източници, каквито имаш или можеш да намериш. След това се разтърсваш за документите. Винаги има документи, покрай големите сделки и работи.

След години открих, че при едно разследване съм била несправедлива към един човек. Тогава бях млада. Почувствах, че едно извинявай не е достатъчно. Говорих с този човек и оттогава поддържаме контакт, защото беше разбрал какво точно се е случило. Може да съм правила и други грешки, но никогат тези, които описват в съдебните искове.“


На 19 март Аристеа щеше да стане на 50. Смъртта й стана водещата новина в Интернет и пресата...

1 коментар:

зареждане на пожарогасители каза...

Бог да я прости..Трябват ни повече такива журналисти, които да си вършат работата...