КОЛОВОЗИТЕ НА РУТИНАТА В НОВОГОДИШНОТО ПРЕЗИДЕНТСКО СЛОВО

Тази година имаше и изненади. Не може да се отрече. След като миналата година знамето на ЕС изчезна мистериозно от тв кадъра, заради протоколни съображения, снощи то отново се беше появило. Но явно са променили протокола...

Иначе речта на Първанов си беше почти същата като миналогодишната. Започваше по почти един и същи начин, споменаваха се две-три крилати фрази на български интелектуалци (слава богу на различни от предходната година) и се говореше за Българската Коледа (аман от пи ар). А хората бяха казали “направи добро и го хвърли зад себе си”!

Президентът спешно трябва да промени и текстописеца си. Така е затънал, милият, в коловозите на рутината, че дори и сериозно дерайлиране явно не може да го извади от омагьосания кръг на тежката и отговорна Новогодишна реч.

Но да погледнем към самите думи, които уж дупки не правели:

2008

“Отброяваме последните мигове на 2008 година.”

2009

“Отброяваме миговете, в които се разделяме със старата и символично посрещаме Новата година.”

2008

“Сигурен съм, че в тази красива празнична нощ всеки прави своята равносметка за това какво му е донесла годината, с която се разделяме. За България това беше нееднозначна година – и важна, и изпълнена с много и противоречиви събития и нелеки моменти.

Повече от всякога – пред лицето на световната икономическа криза, имаме нужда от съгласие; да работим заедно – един с друг, а не в безмислено противопоставяне.”

2009

“Година на изпитания и надежди, каквато се очаква да бъде в не по-малка степен и настъпващата 2010.

Надявам се, най-мрачните прогнози за развитието на кризата да останат само предупреждения. Но откровено казано - годината, в която навлизаме няма да е по-лека от отминаващата.”

2008

“Мъдрецът Йордан Радичков казваше, че човекът е едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки. Вероятно това важи с още по-голяма сила за държавата.”

2009

“В тези мигове разбираме най-добре големия наш поет Валери Петров за това, че когато си честитим Новата година, ние вече не се обръщаме назад, не се поздравяваме за придобитото и постигнатото, а изразяваме вярата си, че вървим напред към по-добро.

Независимо от колебанията и съмненията, дълбоко в нас остава да живее традиционната ни надежда, че предстоят по-добри времена; че утре животът ще бъде по-хубав и по-мъдър, както го е казал безсмъртният Никола Вапцаров.”

2008

“Обръщам се с признателност към всички онези, които дариха надежда на деца в беда по време на „Българската Коледа” и други инициативи, като по този начин потвърдиха мисълта на големия български поет Константин Павлов, че съпричастието е тази дума, която още не е изхабена от прекалена употреба.”

2009

“Успешното развитие на инициативата „Българската Коледа”, дори и в тази кризисна година, дава шанс на детските мечти, успокоява родителските тревоги, сбъдва надежди.”

2008

“Пожелавам успех на всеки. Така ще се гради успехът на всички, ще се гради съдбата на България!

И за Коледа, и за Нова година даряваме подаръци, но нека заедно с това да дарим любимите си хора с най-важното – доброта, грижа, обич!

Нека напълним чашите и да вдигнем наздравица с надежда, с вяра в благоденствието на нашето Отечество.

Да е здрава, мирна, силна и щедра Новата 2009 година!

За да пребъде България!

Честита нова година!”

2009

“За всички нас тази вечер е празнична. Около трапезата, отрупана с плодовете на нашия труд, ние сме заедно в мислите и вярата си за една по-добра година.

Затова и първата наздравица е за нашето Отечество, за Република България!

За да бъде страната ни силна, успяваща, мирна, авторитетна и честита!

На всички вас, на всеки един, пожелавам искрено здраве, късмет и любов; смели мечти, енергия и сила за постигането им.

За да пребъде България!

Честита Новата 2010 година!”

Ами честита да ни е...И през нея – повече творчество, по-малко думи и малко повече добри дела!