Гръцките медии – преплетени интереси и упражняване на влияние

Всякакъв паралел с българската действителност е случаен!

Това е доклад на американското посолство в Атина, посветен на състоянието на гръцките медии. Докладът, разкрит от Уикилийкс, е публикуван от гръцкия вестник „Катимерини“. Изданието не посочва дали е редактирало текста, но аз съм направил незначителни съкращения. Удебеляването на текста също е мое.

Преводът е мое авторско право. Снимката също е от личния ми архив. Може да се разпространяват свободно в лични блогове и некомерсиални информационни сайтове!

Докладът е писан през 2006 г. с ID: 71198 и refID: 06ATHENS1805.

Резюме: На пръв поглед, гръцките медии може да изглеждат като медиите в САЩ – смесица от сериозна и таблоидна преса, национални и местни телевизионни и радио станции, както и наличието на конституционни гаранции за защита на свободата на словото.

По-близък поглед върху тях обаче, разкрива гръцката медийна индустрия като контролирана от магнати, чиито други успешни компании позволяват субсидирането на губещите им медии. Те, от своя страна, им позволяват обаче да упражняват политическо и икономическо влияние.

Край на резюмето.

Историята на гръцките медии от Омир до home page-а

Омир разказва за Троянската война няколкостотин години, след като тя се е случила, и използва събитията от войната, за да напише поетична история за битки между богове, използващи хората като пешки.

Съвременните гръцки медии използват същата комбинация от реалност и фикция, както също толкова силна доза от външни сили, която контролира събитията.

Първите вестници в съвременния гръцки език са основани във Виена и Париж през 18-ти век и са били важен фактор в гръцката борба за независимост от турците.

Със създаването на съвременната гръцка държава се появява и традицията да се обвиняват външни сили (първо Великите сили, а в последствие САЩ) за всички злини, сполетяли Гърция.

В момента в Гърция има около 160 вестника, 180 телевизионни станции, 800 радиостанции, 3500 списания и само... 10 милиона души население. (Португалия, която е със същото население, има 35 вестника, 62 телевизионни станции и 221 радиостанции, според „World Factbook“ от 2004 г.). Как тогава може всички тези гръцки медии да работят рентабилно? Не могат! Те се субсидират от собствениците им, които биха приели с радост някакви финансови постъпления от тях, но употребяват медиите основно за упражняването на политическо и икономическо влияние. Така почти не се интересуват от печалби от медиите си.

Тъй като в Гърция няма абонаменти или доставки на пресата по домовете, вестниците трябва да се продават на павилионите, привличайки вниманието на случайния минувач. Това означава, че дори обичайна и частично прецизна статия е съпроводена с фалшиви или подвеждащи заглавия, които често нямат нищо общо със самата статия. Медиите използват сензационни заглавия, хедлайни, статии и теми, за да привлекат публика и телевизионни рейтинги, които определят разпределението на рекламите. Вестниците използат и способи като подаряването на DVD-та и книги.

Същите медийни компании, които притежават вестниците и телевизионните станции, са създали и новинарски портали в Интернет, които още не са заработили добре. Популярният портал in.gr закри нюзрума си и просто препубликува вестникарските статии на компанията-майка.

Гърците научават новините от телевизията, но вестниците са основният източник за анализ. А сутрешните телевизионни блокове представляват предимно декламиране на сензационните новинарски заглавия.

Атинските медии доминират на национално равнище, като държат 80 процента от аудиторията и читателите в страната, а регионалните радиостанции препредават радио програми от Атина. Държавното радио и телевизия имат по-малка аудитория, отколкото частните електронни медии. Само 6 на сто от гърците научават новините от Интернет.

Въпреки че общественото доверие към медиите спада стабилно през последните две десетилетия, в Гърция все още често може да чуеш хората да казват "Аз го прочетох във вестника“ или „Аз го чух по телевизията“, когато ние се опитваме да коригираме грешна новинарска история. Проучване, направено през октомври 2005 г., показа, че 71% от гърците смятат, че медиите са прекалено сензационни, но в същото време вестниците със сензации се продават най-добре.

Гръцки политически журналист описа ситуацията като „мусака с много слоеве, които се пекат заедно“. Гръцкото общество, ни каза той, не обръща внимание на медиите. Проучванията, обаче показват високи нива на антиамериканизъм (или, както той посочи, антиправителствени, анти-всякакви чувства), защото така хората обичали да дават израз на отчаянието си. След като се задълбочите в съдържанието на мусаката, продължи той, ще откриете, че като цяло хората са доволни от решенията на правителството, дори и от тези, в които Гърция и САЩ са съюзници.

Тенденции в съдържанието на медиите

Гръцките медии отделят все повече вниманиие на ежедневните проблеми на средностатистическия грък, личния живот на политиците, забавлението и спорта, отколкото на международната проблематика.

Ротационното гръцко членство в Съвета за сигурност на ООН почти не беше отразено, а анализът на решенията на ЕС е минимален. Големите международни събития получават пълно отразяване само чрез световните телевизии и сайтове. Причините за оскъдното отразяване на основните глобални развития се дължат на гръцкия етноцентризъм, нежеланието на медиите и техните собственици да популяризират постиженията на правителството и липсата на силно гръцко лидерство на международната сцена.

На кого са медиите всъщност?

Частните медии в Атина са собственост на една малка група от хора, които са направили или наследили богатства в корабоплаването, банковото дело, телекомуникациите, спорта, нефта, застрахователната дейност и т.н., и които имат или са имали роднински връзки чрез кръв, брак или прелюбодеяния с политици и държавни служители и/или други собственици на медии и магнати. Например, корабният магнат и инвеститор в телевизионния канал Мега Вардис Вардиноянис е най-добрият приятел на Христос Ламбракис, издател на вестниците "То Вима", "Та Неа", "Athens News” и Интернет портала „in.gr“, а Ламбракис пък е подписал правителствени строителни договори. Двете деца на Вардиноянис са омъжени в семействата на корабните магнати Гуландрис и Номикос. Сестрата на Вардиноянис е омъжена за депутата от Нова демокрация Янис Кефалоянис, който е и специален съветник на премиера Костас Караманлис.

Диаплекомена

Гръцката дума „диаплекомена“ или „преплетени интереси“ се отнася специално и ексклузивно, за да опише мрежата от връзки между медиите, бизнеса и правителството. Настоящият министър на търговското мореплаване коментира наскоро, че правителството е марионетка, което изпълнява капризите на „преплетените интереси“. Тези отношения са по-сложни и кръвосмешителни, отколкото тези в гръцката митология между боговете, полубоговете и хората.

Колкото до журналистите, те са тайфа от нископлатени, които обикновено работят на няколко места, за да си плащат сметките. Не е необичайно за един журналист да работи в пресофиса на министерството, което отразява като ресор. Дългогодишна репортерка на телевизия МЕГА ни разказа, че си спомня един единствен случай в телевизията, в който са критикували единия от собствениците им. За журналистите е приемливо да приемат и подаръци, дори и пари от тези, които отразяват. Организационният комитет на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. е пословично известен с плащанията на журналистите, за да пишат положителни коментари и статии.

Антиамериканизъм и връзки с Русия

Много от собствениците на медии и лидерите на обществено мнение, традиционно са били обърнати към бившия Съветски съюз по отношението на техните идеологически убеждения. Някои от собствениците на медиите имат петролни връзки с Близкия Изток. Някои, по идеологически и финансови причини, поставят спирачки на глобализацията, опасявайки се, че това би накърнило техните собствени разнообразни международни финансови интереси.

Така, гръцкото обществено мнение се оповава, както и през 800 г. преди Христа, на митове, изкупителни жертви и теориите на конспирацията, като САЩ са изобразявани като Световния Управник, виновен за вътрешните проблеми на Гърция и липсата й на престиж на международната арена. Често, САЩ са представяни като преференциално третиращи съседите на Гърция на международната политическа сцена (Турция, Македония и т.н.) срещу гръцките национални интереси.

Предстоящи промени

Всички частни телевизии и повечето радио станции работят без лиценз, тъй като все още няма законодателна рамка за лицензиране. Нов медиен закон се очаква да въведе лицензи и да намали драстично броя на електронните медии. Наред с необходимостта от налагане на ред в медиите е изказаното от Нова демокрация, но неизпълнено, желание да се пребори с „преплетените интереси“. Минали правителства са се опитвали, за да получат по-добро отразяване, да си затворят очите за незаконните действия на медиите в различни области и даже да им подсигурят данъчни облекчения.

Как работим с медиите

По-голямата част от средствата за масово осведомяване поставят анти-Буш и/или антиамерикански оттенък на всяка история с международни измерения, включително и ГМО храните, бедността, околната среда и контролът върху Интернет. Ние успяваме да пуснем интервюта, местни коментари на външни автори в пресата по важни международни въпроси. Опитваме се да парираме грешки и пропуски чрез телефонни разговори, писма до редактора, както и на редовни срещи с журналисти, редактори и издатели.

Влагаме ресурс и в нашите отношения с журналистическите департаменти, надявайки се, че следващото поколение гръцки журналисти ще бъдат по-свободни от предразсъдъци, които характеризират настоящите и предходните поколения. Партньорите ни в журналистическите департаменти ни казват, че това е разковничето, но изразяват и опасения, че промените в медийния сектор означават, че студентите им няма да намерят много журналистически работни места, когато завършат.

Къде ще доведе всичко това?

Дори ако гръцкото правителство приеме нов закон за медиите, някои са скептични, че той би сложил ред в хаотичната ситуация, защото това ще доведе до открит конфликт и конфронтация със собствениците на медиите. Ако собствеността на медиите коренно се промени и/или работа ни със студентите по журналистика даде плодове, ние постепенно ще наблюдаваме намаляване на антиамериканизма и преминаване към по-обективно отразяване на събитията от гръцките медии.

„Студената енергийна война“ между Москва и Вашингтон в Гърция

Американският посланик в Атина определя „Газпром“ като хищник

Това е обобщение на гръцкия вестник „Катимерини“ на няколко грами на американското посолство в Атина, станали достояние чрез Уикилийкс, относно енергийни теми, опитите за руско енергийно влияние и натиск в Гърция и реакциите на американците. „Катимерини“ не дава директен линк към грамите, а прави сам редакционното обобщение. Статията на гръцки беше публкувана в неделя, 27 март 2011 година.

Преводът е мое авторско право. Снимката също е от личния ми архив. Може да се разпространяват свободно в лични блогове и некомерсиални информационни сайтове!

Ето и текстът на статията на „Катимерини“:

„Гърция неочаквано е в епицентъра на енергийните въпроси, заради газопровода TGI и нефтопровода Бургас - Александруполис", се отбелязва в грама на американския посланик в Атина от март 2006 г., която цели да подготви държавния секретар Кондолиза Райс за предстоящото посещение на гръцкия външен министър Дора Бакояни във Вашингтон. Посланикът отбелязва още притеснението си от „хищническия“ Газпром, както и че „гърците не трябва да запълват газопровода между Турция, Гърция и Италия с газ на „Газпром“, а с азербайджански, за да не се превърне този газопровод в още един „компонент“ на енергийния монопол на „Газпром“.

Балансът Гърция – САЩ

Когато през април 2008 г., зам.-помощник държавният секретар Матю Брайза пристига в Гърция, основният му проблем, според американски дипломатически грами, притежавани от гръцкия в-к „Катимерини“, са усилията на Америка за насърчаването на газопровода TGI (Турция - Гърция - Италия) и тревогата от „флирта“ на правителството на Караманлис с Путин за газопровода „Южен поток“.

„Катимерини“ припомня, че срещата между Караманлис и Путин за подписването на междуправителственото споразумение за изграждането и експлоатацията на гръцкия участък от „Южен поток“ е планирано само две седмици след посещението на Брайза в Гърция.

В поверителна грама 08ATHENS576 американският посланик в Атина Speckhard отбелязва, че „въпреки че Брайза не се опита да убеди правителството да оттегли подкрепата си за „Южен поток“, той даде да се разбере, че гръцкото правителство трябва обществено да покаже TGI като абсолютен приоритет за Атина“. Според Брайза, както тогавашният министър на развитието Христос Фолиас, така и външният министър Дора Бакояни са подчертали, по време на визитата, ангажимента на гръцкото правителство относно TGI и са омаловажили контакти с руснаците за „Южен поток“ до този момент, обяснявайки ги просто като опит от страна на Гърция за осигуряването на газ от различни източници.

Откровения за „алчното чудовище Газпром“

По време на тридневно посещение на Брайза в Гърция през 2008 г., на една от срещите му, е била представена обаче и съвсем различна версия от официалната картина на задкулисни преговори между Гърция и Русия. Тогавашният председател на Гръцката държавна газова корпорация DEPA и настоящ заместник-началник на сектор „Енергетика“ в Нова демокрация, Макис Папагеоргиу, признава пред Брайза, че руската "Газпром" е много силен преговарящ. Папагеоргиу определя „Газпром“ като „алчно, монополно чудовище“, се отбелязва в грамата.

В друга грама, от юли 2008 г., Папагеоргиу изглежда се е обадил в американското посолство, изразявайки загриженост за силно ограничената наличност на природен газ в Гърция. Той съобщил на американския посланик, че "запасите стигали само за още 5 дни“. Според поверителната грама 08ATHENS1019, въпреки че Папагеоргиу преодолял проблема, закупувайки газ от Турция, той споделя пред американския посланик, че е убеден, че „ремонтът на газопровод“, предприет от „Газпром“ е просто „оправдание и форма на изнудване на Гръцката държавна газова корпорация“. Интересното е, че известно време преди този случай тя е отказала да предостави директен достъп до гръцкия пазар на „Газпром“ чрез дъщерното й дружество в Атина.

Руският „флирт“

В друга грама, отново от юли 2008 г., американските дипломати се занимават с опита на руснаците да привлекат вниманието на гръцки политици, чрез лични контакти. В поверителна грама 08ATHENS996 на американското посолство е описана среща в Атина на негов служител с тогавашния генерален секретар на Гръцкия парламент Никос Стефанос. Той е стар познайник на посолството от годините му като секретар към Министерството на развитието, приближен до тогавашния министър Димитрис Сиуфас. Според грамата, Стефанос се опитал да успокои притеснението на американците, отбелязвайки убеждението си относно „Южен поток“, че „гръцкото правителство е влезло в играта, но сега не знае как да се измъкне“. Така той намекнал, според американското посолство, че подробностите около газопровода оставали несигурни и неясни.

Стефанос отбелязал още, че по време на неотдавнашното му пътуване, заедно с министър Сиуфас в Москва, било очевидно, че руснаците искали да ги омаят, уговаряйки им среща лично с Путин и "правейки всичко, за да се почувстват като у дома си." В същата грама, очевидно притеснен, американският посланик коментира, че желанието на Сиуфас да посети американския Конгрес е една чудесна възможност да го „посрещнем, така както го заслужава, тъй като се оказа важен контакт, по редица въпроси от взаимен интерес, включително по енергийните въпроси“.

Освен това, американските дипломати вече били установили мнението на Суифас. По време на среща, през лятото на 2006 г., Суифас казал на заместник-помощник държавния секретар Брайза, че Гърция може да купува газ от Азербайджан за газопровода TGI и обяснил на Брайза, според поверителна грама 06ATHENS1913, че с течение на времето руснаците „са станали арогантни и опитващи се да наложат своите позиции“.

„Отказвам да позволя Гърция да падне в краката на „Газпром“, отсекал Сиуфас, по повод „прекалените исканията на руснаците за разпределението на процентите на собственост в нефтопровода Бургас - Александруполис“.

Горещо лято за Бургас-Александруполис

Не обичам да публикувам наново стари текстове. Темата за нефтопровода обаче стана отново актуална. През декември, когато беше написана статията, този текст не събуди някакви реакции. Затова си позволявам да го припомня. Най-интересното е, че у нас оригиналният договор за нефтопровода продължава да бъде тайна, но пък е качен, съвсем официално, на сайта на гръцкия парламент.

Текстовете са на гръцки и английски и са в края на публикацията. Приятно и любопитно четене...

Променил съм и старите линкове с текста на спогодбата, тъй като гръцкият парламент е преместил Интернет страницата си на нов адрес...

09 декември 2009, сряда

Трънливият “Бургас-Александруполис”

Кой печели и губи от този нефтопровод?

Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван е дадено изрично и само наhttp://www.kafene.net.

Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.

Ограничението не важи за лични блогове, но е абсолютно валидно за информационни сайтове, различни от Кафене!

Идеята за нефтопровода “Бургас-Александруполис” се заражда в началото на 90-те години на миналия век. Тогава гръцкият петролен магнат Янис Латцис и дясната му ръка Николаос Григориадис стигат до извода, че ще е много по-сигурно, бързо и евтино руският нефт да не преминава с танкери през Босфора, а през нефтопровод, който да свързва директно пристанище Бургас с гръцкото пристанище Александруполи. От там танкери трябва да пренасят нефта до европейския и американския пазар.

Гръцката държава вижда в проекта за нефтопровода няколко шанса. Страната ще се превърне във фактор на енергийната карта на региона, а Босфорът ще може да бъде избягван и така ще изчезне зависимостта от Турция при преноса на нефт с танкери. За България обаче това реално е поредният руски енергиен проект и не води до никаква диверсификация на източниците.

След години на преговори, най-вече за това как и с какви проценти ще участват в проекта трите заинтересовани страни (Гърция, България и Русия), на 15 март 2007 година в Атина тържествено се подписва тристранната спогодба за нефтопровода.

Още тогава става ясно едно. България тотално се отказва от поставяното години наред условие, блокирало редовно преговорите, и трите страни да участват с равен дял.

Оригиналната бизнес идея от 90-те години на 20 век обаче от самото начало не се съобразява с няколко други важни неща. Районът на Александруполи е известен с девствената си природа. Туризмът е основен поминък на населението, във водите на Егея е пълно с делфини, а резерватът “Делтата на Еврос (Марица)” е на две крачки от мястото, което трябва да се превърне в един петролен град.

Дълги години, по време на сложните преговори за реализирането на проекта, темата екология изобщо не присъства и официално нито се обсъжда, нито се съобщава на отразяващите журналисти и така остава периферна.

Наскоро гръцката телевизия Скай и предаването “Новите досиета” излъчиха журналистическо разследване по темата “Бургас-Александруполис”. В него се повдигат много интересни въпроси около проекта. Въпроси, които не сме си и задали в България.

Предаването обозначава като основен и сериозен проблем фактът, че въпреки всеобщото мнение - нефтопроводът “Бургас-Александруполис” не е държавен проект, а частна търговска спогодба, подкрепена от гръцкото, руското и българското правителство.

Според официалния сайт на компанията, която ще експлоатира нефтопровода Transbalkan Oil Pipeline http://www.tbpipeline.com/ дяловете и участващите компании са следните:

- 51% за руската страна. Единственият руски участник Pipeline Consortium “Burgas-Alexandroupolis” Ltd. е съвместно създаден от 3 компании - “Transneft” с 33.34%, “Rosneft” с 33.33% и “Gazrpom Neft” с 33.33%.

- 24,5% българско участие в “Project Company Oil Pipeline Burgas-Alexandroupolis – BG” AD са разделени по равно между “Bulgargas” и “Technoexportstroy”

- 24.5% гръцко участие са на консорциума “Helpe-Thraki A.E.” с 23.5% и гръцката държава с 1%.

Според “Новите досиета” друг генерален проблем е, че реалните детайли по проекта ще бъдат изяснени в бъдещи спогодби.

Предаването изказва и притеснението, че от подписаната спогодба не става категорично ясно кой ще притежава земята, през която ще преминава нефтопровода.

Гръцкото телевизионно предаване изказва и опасения, че нефтопроводът, като една чисто търговска спогодба между компании, не пречи на никого от участниците да продаде дяла си без да поиска разрешение от България и Гърция, през които реално ще преминава.

Както е известно – социалистическата партия ПАСОК, която състави през октомври новото гръцко правителство, се обяви още по време на предизборната кампания против спогодбата, защото тя “облагодетелствала само Русия” и поиска предоговарянето й. Това стана причина управляващата тогава НОВА ДЕМОКРАЦИЯ да пусне следния предизборен клип:

http://www.youtube.com/watch?v=Xl-VwmoLaho

“Пасок обявява, че ще преразгледа спогодбата за “Бургас-Александруполис”. Какъв е проблемът на Йоргус Папандреу със стратегическото отваряне на Гърция към Русия?

Освен очевидните геостратегически ползи, благодарение на подписаната спогодба за нефтопровода, Гърция ще получава най-малко 35 милиона долара годишно, които ще бъдат влагани в гръцкия район Траки.”

Интересно е, че единствената сигурна печалба за България и Гърция са действително таксите за пренос, които се изчисляват на долар за всеки пренесен тон. Така се очаква парите да са около 35 милиона долара годишно. Гърция действително е поела задължението таксите да бъдат дадени за развитието на гръцката област Траки. Любопитен факт е, че районът около Александруполи печели значително повече от туризъм, както ми обясниха преди време гръцки бизнесмени от туристическия сектор там.

Сега официални гръцки представители обясняват пред гръцкото предаване “Новите досиета”, че туризмът не е застрашен от бъдещия нефтопровод, защото руснаците щели да изпращат много туристи точно в региона на Александруполи.

Все пак най-трънлива си остава подписаната спогодба. В нея има доста необясними неща, по които трябва да се произнесат най-вече юристи, финансисти и еколози.

Основните въпроси, но не само, които поставя подписаният текст са:

- защо за конкретната фирма Transbalkan Oil Pipeline трябва да се създава благоприятен и различен от този за другите фирми митнически и данъчен режим?

- защо в подписаната спогодба екологичната оценка въобще не присъства и само е загатнато нещо за екология и сигурност? В четвъртък министърът на околната среда и водите Нона Караджова съобщи, че известна част от трасето на нефтопровода преминава през територия на екологичнатамрежа "Натура 2000". Всъщност това би ли го допуснала ЕК?

-защо само една руска компания ще доставя нефта?

и т.н., и т.н.

При ратификацията на подписаната спогодба от гръцкия парламент на 25 април 2007 година, целият текст на подписаната между България, Гърция и Русия спогодба е качен и на официалния сайт на парламента:

http://www.hellenicparliament.gr/UserFiles/2f026f42-950c-4efc-b950-340c4fb76a24/K-BURGALE-EIS_1.pdf - от 12 стр. започва текстът на английски

http://www.hellenicparliament.gr/UserFiles/2f026f42-950c-4efc-b950-340c4fb76a24/K-BURGALE-EIS_2.pdf - продължението на текста на английски

Гласуван на:

http://www.hellenicparliament.gr/Nomothetiko-Ergo/Anazitisi-Nomothetikou-Ergou?law_id=8596ed7b-4ca7-4087-8e51-fdb18ff3d989

Очевидно е, че тепърва предстои дискусията по основните аспекти, проблеми, ползи и заплахи около проекта “Бургас-Александруполис”.

БУНИЩЕ ЗА ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ ЛИ СМЕ?

Този текст и снимка могат да бъде препечатвани само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъдат ползвани е дадено изрично и само на http://www.kafene.net. Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.Ограничението не важи за лични блогове, но е абсолютно валидно за информационни сайтове, различни от Кафене!

Още в края на октомври 2009 година, гръцкият вестник “Та Неа” публикува една изключително любопитна, но и тревожна статия. Заглавието й е “Освобождаваме се от токсичните си отпадъци, изхвърляйки ги у съседите. Незаконни товари от Гърция пътуват редовно към България и Албания”.

Тогава все още имаше Ре:ТВ и бяхме решили да направим журналистическо разследване по темата, разкрита от гръцките колеги, но броени дни след публикуването на статията вече ни нямаше в ефира. Затова с малко закъснение, нека погледнем какво се съобщаваше в “Та Неа”. Защото поне на медийно ниво, у нас нямаме и ни най-малка идея за какво иде реч...

От статията става ясно, че още през 2007 г., за първи път е разкрит трафик на опасни отпадъци от Гърция към България. Статията цитира актуално съобщение на т. нар. “Мрежа на ЕС за прилагане и налагане на екологичното право”, което гласи:

“Наскоро бяха открити големи количества незаконни товари с опасни отпадъци, които бяха предназначени за България. Бяха засечени 16 камиона, пътуващи от Гърция към България, които превозваха акумулатори, гуми, кабели, метали и пластмаса.”

“Та Неа” коментира, че това кратко съобщение описва една реалност, която трудно можем да си представим – от Гърция се “изнасят” опасни отпадъци към България. Така в южната ни съседка някои си спестяват огромни суми, които би трябвало да отидат за рециклирането им.

Според гръцки Закон, влязъл в сила още през 2004 г., се забранява изхвърлянето на сметищата на излезли от употреба електрически уреди. С него става и задължително рециклираните им, обяснява пред изданието Филипос Киркитцос от гръцката НПО “Екологична компания за рециклиране”. Според екоактивиста обаче от 150 000 – 250 000 тона годишно, колкото се изчислява, че са излезлите от употреба уреди в Гърция, само 48 000 тона или 20 % от цялото количество са реално преработени през 2008 година.

Киркитцос разказва още, че вместо да рециклира, бизнесът желае да се освободи от тези отпадъци и затова ги продава като стоки втора употреба на компании, занимаващи се с този вид търговия. Те от своя страна ги изнасят в съседни на Гърция държави – най-вече България и Албания. Според данните на гръцката “Екологична компания за рециклиране” най-голям процент от тези товари се изнасят по вода.

Порових се из Интернет страницата на МОСВ, което осъществява контролната дейност при налагане на законодателството в областта на опазване на околната среда у нас:

http://www.moew.government.bg/manage/sanctions.html

В отчетите и санкциите обаче не открих конкретни случаи за подобни товари, а само общи приказки за разни глоби и санкции...

ГЪРЦИЯ ПОИСКА 20 МЛРД. ЕВРО ОТ СПАСИТЕЛНИЯ ПЛАН

Атина поиска първите заеми от механизма за подпомагането на Гърция, съобщи гръцкият сайт in.gr. Правителството е поискало 20 млрд. евро. От тях 5 и половина милиарда ще бъдат отпуснати незабавно от Международния Валутен Фонд, а от страните от еврозоната се очакват останалите 14 и половина милиарда евро.

Лихвата, на която са отпускани заемите е доста по-ниска от тази на свободния пазар и се движи между 1,3 на сто и 3,6 процента.

Така за 5 годишен период лихвата за Гърция, върху сега поисканите 20 млрд. евро, ще възлезе на 3 милиарда и 200 милиона евро.

Преди броени дни МВФ, Европейската централна банка, Еврокомисията и гръцкото правителство подписаха споразумение за извънредна икономическа помощ за Гърция от 110 млрд. евро за следващите три години.

Този финансов гръб ще предостави на Атина достатъчно средства и време за възстановяването на доверието на пазарите, подкрепа за развитието на страната и намаляването на фискалните проблеми на Гърция.

Междувременно, председателят на влиятелната Гръцка индустриална федерация Димитрис Даскалопулос поиска от опозиционната дясна партия Нова Демокрация, която гласува в парламента против Плана за спасяването на страната, да прояви съотговорност в начинанието Гърция да не фалира.

Димитрис Даскалопулос подчерта й, че е дълг на отговорните политически сили да накарат гръцкия народ да осъзнае, че прилагането на Плана за спасението на Гърция представлява необходима терапия, а не несправедливо наказание.

Какво му е “общественото” на държавното БНР?

Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван е дадено изрично и само на http://www.kafene.net.

Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.

Ограничението не важи за лични блогове, но е абсолютно валидно за информационни сайтове, различни от Кафене!

“Из радиото търчат емисари и най-вече емисарки пред пенсия/ добре, че има вътрешни асансьори, че основната опора на Тодоров трудно качва стълби вече/и събират "подкрепа". Да не се гътне. Всичко е формално с тези "подкрепи" и фалшиво - просто началникът натиска да остане началник. А пък почти всички ги устройва да си остане всичко така. Честно казано - и мен ме устройва. Имам достатъчно време да си работя нещо друго, а заплатата и осигуровките да ми текат. Гледам, че много хора в радиото правят същото. Зор за работа - никакъв! Притесненията и натоварването от частните медии??? Забрави!!! ЛЕ-ТАР-ГИ-Я!!! Е, какво му лошото на Тодоров??? Една булка уредил с пост - ще я преглътнем!!! Може да е даровита, не я познавам. Ама някой слушал ли е това Радио София - да ми обади...”

(читателско мнение

под статия на

BNews за БНР)

БНР е пред избор на генерален директор. И както винаги това е съпроводено с някакво напрежение и изнервяне вътре и извън Радиото. Особено очевидно е това, когато не е ясно какво и как ще се случи. Някои искат да запазят постовете, властта и статуквото. Други се ослушват и ориентират какво и как може да стане. А трети се надяват всичко да свърши бързо и да продължат да си работят. Последните са малцинство.

Както е известно досегашният директор Валерий Тодоров иска да запази поста си, но всъщност е интересно да се направи дори и кратък преглед на постиженията в БНР.

Със сигурност през тези 3 години БНР не само не се доближи до идеята за обществена медиа, но й се отдалечи повече от всякога от нея. Вече съм писал по този въпрос и не желая да се повтарям.

Подменен беше директорският джип! Бяха закупени нови коли. Много нови коли...

Появи се радио “Видин” и официално тръгна...радио “София”. Всеки момент оригиналната стара радиосграда ще се сдобие с нов луксозен външен асансьор...

Едно от най-големите постижения е въвеждането на поста “продуцент” ...на програма, блокови предавания, новини, репортери и т.н. Всъщност и до ден днешен не е ясно защо и кому беше нужно това. Продуцентският пост просто увеличи бройката на шефовете, показвайки нагледно вица за многото вожд и малкото индианец... Е, и жената на Валерий Тодоров стана продуцент, главен ако не се лъжа, в Радио София.

Администрацията продължи да си живурка доста по-добре от средностатистическия журналист - с нови луксозни коли и техните шофьори; тънеща в лукс, разкош и спокойствие и отдаваща се на непрекъснат всекидневен купон в работно време, придружен от бутилка уиски (рефлекс от комунизма, когато това беше корекомско луксозно питие и издаваше статус), ядки и бонбони...

Повечето журналисти, но и доста служители работят в БНР за сигурните осигуровки и заплатки. Парите обаче се изкарват на второ работно място. И не защото хората искат да забогатеят лесно, а защото им се плаща смешно и трябва да се оцелява.

Всеки несъгласен със статуквото му се намираше колая и така демокрацията и редът в БНР процъфтяваха.

Появи се и нов (нескопосан) сайт на Радиото, както и ново “модерно” лого. И за двете нововъведения, по време на криза, на сайта не е публикувана информация колко точно са стрували на данъкоплатеца, който издържа БНР, с какъв конкурс са осъществени, кой е участвал в подобен конкурс!

Ремонтите продължиха...Във зала на входа на Радиото и във фоайето пред Първо студио се появиха огромни плазми. Беше направена и луксозна зала за пресконференции...на 5 етаж!?!

“Хоризонт” се сдоби с нови сигнали и няколко нови предавания. Някои от тях просто бяха с ново име...

Така за тези 3 години животът на Драган Цанков продължи да си тече безгрижно, безметежно и безумно.

Междувременно на фона на всичко това, сегашното ръководство е много притеснено, че конкурсът за директор може да бъде опорочен. Нима от личен опит да знае, че е възможно да се опорочи подобен конкурс?

ДЪРЖАВНОТО РАДИО

На 4 май се проведе дискусия за бъдещето на радиото, организирана от СЕМ в БТА. Това бяха най-безсмислено загубените 2 часа в моя живот. Отидох с голямото желание да кажа това, което си мисля. Отказах се, защото реших, но най-вече се убедих, че няма нужда и най-вече няма смисъл.

Малко предистория

Отивайки към БТА, мястото на провеждането, забелязах голяма групичка, която се изнизваше от ресторанта “Папараци”, който се помещава в БТА. Оказа се, че това са част от кореспондентите на БНР и шефовете на регионалните станции, командировани специално за случая от цялата страна...

Точно на входа – камионетки с надписи БНР докарараха и изсипаха едно мнозинство. Това беше цялото кралско войнство. Демек, цялата свита на сегашния генерален директор Валерий Тодоров.

Дискусия така и не се състоя. По-скоро настоящи и бивши кадри на БНР казаха нещата, които отдавна се знаят, шушукат и обсъждат вътре в радиото.

Интерес от страна на слушатели и граждани нямаше. Залата беше пълна предимно и само с журналисти. Присъстваше и високопоставен представител на АБРО, който май никой не разпозна...

Интересното е, че самото БНР не информира слушателите си за предстоящата дискусия в най-слушания си Сутрешен информационен бюлетин. А можеше даже дискусията да бъде препредавана на живо по радиото, за да чуят и данъкоплатците и слушателите за какво става въпрос. Та нима слушателите в Долно Нанагорнище нямат право да научат какво се случва в и с любимото им радио? Затова пък цели двама репортери на “Хоризонт” отразяваха събитието....Както и други за останалите подразделения на медиата.

Въобще няма да влизам в подробности около казаното, защото информационните сайтове пуснаха достатъчно, но не мога да не отбележа два коментара на тази дискусия.

Командированата от Варна кореспондентка на БНР Даниела Стойнова говори нещо за обществената функция на радиото, високопрофесионалната и нецензурирана работа на журналиста в БНР и т.н. Ако не си спомняте или не знаете как тя работи като общественик-журналист, прочетете тази статия на Иван Бедров, озаглавена “Гнусно”:

http://ivanbedrov.com/?p=1550

В защита на Валерий Тодоров се изказа и спортният журналист Калин Катев: „На мен никой не ми се е месил в работата и не ми е казвал какво и как да правя”, каза той. Катев припомни и, че БНР е първенец по рейтинг и е начело по пазарен дял.

А сега ви предлагам един запис от 13 април 2008 г. В този ден вътрешният министър Румен Петков подаде оставка, заради скандала с братя Галеви. А Хоризонт... се намира в Дупница, където в продължение на 40 минути възхвалява братя Галеви и ги интервюира в импровизираното си студио. Особено любопитно е от 20-тата минута нататък.

http://merimtenev.podomatic.com/player/web/2010-05-07T03_40_58-07_00

БНР НЕ Е BBC. ЗАЩО ЛИ?

По време на дискусията за БНР всички се надпреварваха да споделят какъв им е стажът в БНР и да правят сравнения с Би Би Си.

Моят стаж обаче е различен - 3 години като щатен в БНР след 2005 г., 3 години и нещо като нещатен в БНР до 1996 г. и над 8 години като кореспондент на българската секция на Би Би Си в Атина, Гърция.

Твърде трудно е да се направят каквито и да било сравнения между БНР и Би Би Си. В британската корпорация не са преминали през 45 години комунизъм и 20 години посткомунистическо-мафиотски преход. В същото време, англосаксонската и българската журналистика нямат нищо общо.

Би Би Си има строги редакционни правила, написани в дебела книжка. Корпорацията има и гарантирана независимост. Журналистите преминават непрекъснати обучения и им се предоставя възможност за развитие, опит в различни отдели на Би Би Си, като всеки е наясно със задълженията и отговорностите си. Издръжката идва не от правителствения бюджет, а от директен данък “приемник”, който гарантира приходите й.

Поради всичко това слушателят и зрителят са в центъра на вниманието на Би Би Си и тя работи за тях, а не самоцелно. Корпорацията отделя голямо внимание на предпочитанията и нуждите на данъкоплатците, както и ги осведомява на Интернет сайта си за разходите й, целите й и всичко важно и необходимо. Ето годишният отчет на Би Би Си:

http://www.bbc.co.uk/annualreport/

Всеки може да научи точните заплати на ръководството на Корпорацията, както и заплатените пари за представителни нужди:

http://www.bbc.co.uk/aboutthebbc/running/executive/pdfs/Q3_0910/mark_thompson_e_expenses_q3_2009_10.pdf#zoom=100

У нас заплатите на шефовете на държавните медии не са обявени официално, няма публикуван отчет на Интернет страниците им, а само някъде на сайта на Сметната палата. Няма декларация за конфликт на интереси, която да е публично достъпна. Най-малко се знае какво и колко се плаща за представителни разходи.

Никой не мисли, че работи за хората. Така преди години направих забележка на една кореспондентката, че материалът и е с объркващи и неразбираеми детайли за слушателите. Тя ме “уби” с коментара: “Че на кого му пука за слушателя?”.....

Това е тъжната реалност. По-тъжното е, че промяна едва ли може да се очаква. За съжаление гумичката тук не върши работа...

ЛЕТ ИТ БИ

В една декларация на Управителния съвет на БНР, точно преди дискусията в БТА, долових някакви намеци за дестабилизация и стачки в БНР като тези от Бориславовото време, заради неясното бъдеще...на Радиото и Валерий Тодоров. Но нека си припомним, че с идването на власт на Тодоров в БНР, той заключи диска с “Лет ит би” или поне така твърдеше в едно интервю за пресата. Така че можем да спим спокойно... и да се надяваме, че бъдещето може да е не само светло, но и чисто и спретнато!