ЦИТАТИ, ПАНАИРИ

Г... КАТО ГОЦЕ:

“Тази пресконференция беше замислена доста отдавна с идеята да направим рекапитулация, да осмислим или дори да преосмислим антикризисната си политика и да хвърлим поглед напред...”

“Не съм се и надявал да избегнем горещата тема. Съзнателно обаче не исках да я включвам в това свое изложение. Ще отговоря на всички ваши въпроси в тази посока.”

“Аз няма да коментирам, освен ако няма допълнителни въпроси по темата стенограми, но мисля, че тук политическият дебат е сведен до едно деловодно, архиварско отношение.”

“Пак казвам, разговорът беше строг, но беше интелигентен. Беше конструктивен, както каза и самият министър. “

“Иначе по повод на стенограмите съм готов да говоря много днес...”

“Има видим неуспех в антикризисната политика на правителството. И го казвам със съжаление. Отново искам да кажа: аз искам кабинетът на Бойко Борисов да успее.”

“Така, както аз не се притеснявам от критики, нося на критики, така и в правителството трябва да свикнат на едни подобни отношения.”

“Не е познал г-н Костов. Моето място тук е решено от 2 милиона избиратели. Впрочем, може би доста повече, отколкото цялото това мнозинство, взети заедно.”

МАЛКО И ОТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЛЮБИМИ ЦИТАТИ НА МЪДРИ ХОРА, ЧЕСТО СПОМЕНАВАНИ И В НОВОГОДИШНОТО СЛОВО:

“Спомням си, че имаше изказване на един от мъдрите хора на 20 век, който казваше, че войната е нещо прекалено сериозно, за да го оставим на генералите, да ме извинят висшите офицери от моя екип.”

“защото аз не съм предизвикал по никакъв начин конфликт, за да се помиряваме.”

“Чух тези реплики, които традиционно обвързват моята позиция с възможен политически проект.”

“Да започна отзад напред - не съм убил архар. Произведохме новина, нали?
Второ, вече започнах отпред назад, ако имате начин да ме уличите в лъжа, направете го сега, в това число и пред съпругата ми, която седи отзад, ако имате нещо по-особено да питате, но не ми задавайте хипотетични въпроси.”

“И проблемът на тройната коалиция не е в начина на нейното формиране. Проблемът на тройната коалиция е в политиката, която правеше след това. “

“Господин Диков, успокойте се малко. Аз също съм виждал как Вие се кланяте, но не правя политика от това. “

“След като не получавате такива отговори, не задавайте повече въпросите. В тази сграда, в тази институция решенията ги вземам аз. Затова институцията е Президент на Републиката. Защото понякога се пише по инерция президентство. Няма президентство, има Президент.”

КОЛОВОЗИТЕ НА РУТИНАТА В НОВОГОДИШНОТО ПРЕЗИДЕНТСКО СЛОВО

Тази година имаше и изненади. Не може да се отрече. След като миналата година знамето на ЕС изчезна мистериозно от тв кадъра, заради протоколни съображения, снощи то отново се беше появило. Но явно са променили протокола...

Иначе речта на Първанов си беше почти същата като миналогодишната. Започваше по почти един и същи начин, споменаваха се две-три крилати фрази на български интелектуалци (слава богу на различни от предходната година) и се говореше за Българската Коледа (аман от пи ар). А хората бяха казали “направи добро и го хвърли зад себе си”!

Президентът спешно трябва да промени и текстописеца си. Така е затънал, милият, в коловозите на рутината, че дори и сериозно дерайлиране явно не може да го извади от омагьосания кръг на тежката и отговорна Новогодишна реч.

Но да погледнем към самите думи, които уж дупки не правели:

2008

“Отброяваме последните мигове на 2008 година.”

2009

“Отброяваме миговете, в които се разделяме със старата и символично посрещаме Новата година.”

2008

“Сигурен съм, че в тази красива празнична нощ всеки прави своята равносметка за това какво му е донесла годината, с която се разделяме. За България това беше нееднозначна година – и важна, и изпълнена с много и противоречиви събития и нелеки моменти.

Повече от всякога – пред лицето на световната икономическа криза, имаме нужда от съгласие; да работим заедно – един с друг, а не в безмислено противопоставяне.”

2009

“Година на изпитания и надежди, каквато се очаква да бъде в не по-малка степен и настъпващата 2010.

Надявам се, най-мрачните прогнози за развитието на кризата да останат само предупреждения. Но откровено казано - годината, в която навлизаме няма да е по-лека от отминаващата.”

2008

“Мъдрецът Йордан Радичков казваше, че човекът е едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки. Вероятно това важи с още по-голяма сила за държавата.”

2009

“В тези мигове разбираме най-добре големия наш поет Валери Петров за това, че когато си честитим Новата година, ние вече не се обръщаме назад, не се поздравяваме за придобитото и постигнатото, а изразяваме вярата си, че вървим напред към по-добро.

Независимо от колебанията и съмненията, дълбоко в нас остава да живее традиционната ни надежда, че предстоят по-добри времена; че утре животът ще бъде по-хубав и по-мъдър, както го е казал безсмъртният Никола Вапцаров.”

2008

“Обръщам се с признателност към всички онези, които дариха надежда на деца в беда по време на „Българската Коледа” и други инициативи, като по този начин потвърдиха мисълта на големия български поет Константин Павлов, че съпричастието е тази дума, която още не е изхабена от прекалена употреба.”

2009

“Успешното развитие на инициативата „Българската Коледа”, дори и в тази кризисна година, дава шанс на детските мечти, успокоява родителските тревоги, сбъдва надежди.”

2008

“Пожелавам успех на всеки. Така ще се гради успехът на всички, ще се гради съдбата на България!

И за Коледа, и за Нова година даряваме подаръци, но нека заедно с това да дарим любимите си хора с най-важното – доброта, грижа, обич!

Нека напълним чашите и да вдигнем наздравица с надежда, с вяра в благоденствието на нашето Отечество.

Да е здрава, мирна, силна и щедра Новата 2009 година!

За да пребъде България!

Честита нова година!”

2009

“За всички нас тази вечер е празнична. Около трапезата, отрупана с плодовете на нашия труд, ние сме заедно в мислите и вярата си за една по-добра година.

Затова и първата наздравица е за нашето Отечество, за Република България!

За да бъде страната ни силна, успяваща, мирна, авторитетна и честита!

На всички вас, на всеки един, пожелавам искрено здраве, късмет и любов; смели мечти, енергия и сила за постигането им.

За да пребъде България!

Честита Новата 2010 година!”

Ами честита да ни е...И през нея – повече творчество, по-малко думи и малко повече добри дела!

СВЯТА НОЩ! ТЕЛЕВИЗИОННА НОЩ!

КРАТЪК ТВ ГАЙД ЗА ХУБАВА НОВОГОДИШНА НОЩ

Споко! Идва цяла Нова година. Екзалтацията, пазаруването като за последно и настроението са на макс. Народът се е заредил със сълзи, и шампанско има...Пиратки бол, фойерверки още повече, а чалгата, ах, чалгата... Тя ще е навсякъде.

Ако не сте измислили нещо хипер оригинално, не сте платили скъп куверт, приятелите ви са някъде другаде или кризата ви е принудила да кротувате вкъщи, то това е чудесен шанс да погледате малко телевизия.

А както е известно – новогодишната телевизионна програма, още от времето когато Хачо Бояджиев беше млад, си е нещо незабравимо.

Така вече съм си направил списъка с това какво смятам да гледам, защото то е ясно, че празненството ще остане на по-заден план.

Зареждам се пред празната кутия, която смятам да блесне още в 22:00, защото по Нова Телевизия има цяло новогодишно предаване, и то на хора, които рядко се появяват на екран. Така поне за половин час ще се отдам на “Шоуто на Иван & Андрей - новогодишното издание”

Само половин час по-късно обаче превключвам, защото по БНТ 1 започва цяла “Сцена под звездите - празничен Новогодишен концерт-спектакъл с участието на Кристина Димитрова и Орлин Горанов, Горан Брегович и неговия "Оркестър за сватби и погребения" с водещ Тончо Токмакчиев /пряко предаване от площад "Княз Александър I"/”

Пет минути преди да дойде Новата, ще се отдам на нещо традиционно, още от времето на презрелия социализъм – “Новогодишното приветствие на Президента на България Георги Първанов”. То ще се излъчва от цели три телевизии (толкова преброих) – БНТ 1, ТВ 7 и Про БГ. Ще избера последната, защото ще го излъчи с цели 10 минути преди другите, а аз не искам да пропусна точно в полунощ БиТиВи-то. Там чак до 2.20 часа на 1 януари ще се вихри концертът "Планета дерби 2009". А то Ивана, Преслава, Роза, Проза, Виолетка и другите не са изпускане.

Дано в полунощ не си изгърмят бързо пиратките, и конфетите, и фойерверките, че ще искам им да се насладя тотално...

Шегата настрана, но Новогодишната програма показва тоталната импотентност в правенето на телевизия и креативността на хора, които взимат пари за това.

Да ни е честита Новата година. Лошото е, че едва ли нещо ще се промени и през нея, но надеждата умира последна.

Евтин популизъм – на газови талази

Свикнали сме вече президентът Първанов да се изказва за щяло и нещяло, а верните му медии да отразяват, защото така трябва, дори и посещенията му в тоалетната.

Проблемът със спрените доставки на газ за България не беше подминат от Първанов почти мигновено, нищо че мълчи за други въпроси вечно. Днес той обаче не спомена и обясни необяснимото. А то е защо сме така обвързани с Русия и нейните природни ресурси и реално сме останали без алтернатива. Сигурно не е навлязъл в тези подробности, защото истината боли и е твърде нелицеприятна за самия президент и БСП.

Изведнъж обаче се появява “ново 20”, изречено от президента-патриот, който бързо разкрива всички антибългари и най-вече техните кампании.

Става ясно, че най-накрая е узрял моментът да си пуснем реакторите. Онези, които ги спряхме, за да влезем през задната порта на Евросъюза.

“В кризисна ситуация като тази ние имаме правото да възобновим работата на двата реактора”. Кризисната ситуация от кого е била създадена. Сигурно от далновидната и добра политика на сегашните управляващи.

Според президента още - пускането на реактор 3 може да започне веднага, докато за пускането на 4 блок е необходима повече подготовка и това според него може да стане в рамките на месец.

„За съжаление повечето страни, които са потърпевши в една или друга степен, имат и своите находища, имат сигурно и своите, имат и други възможности. Това е потвърждението на политиката, която се опитвам да провеждам в последната година. Надявам се и най-големите ми опоненти да разберат смисъла на тези посещения в Туркменистан, Азербайджан, Египет, Турция като целта е не да се създаде просто допълнителна възможност, а мрежа газопроводи, с които да избегнем подобни кризисни ситуации. Защото, ако „Южен поток” беше готов, нямаше да имаме този проблем”, смята президентът.

Сега разбрахме защо са се състояли тези велики посещения - в Туркменистан, Азербайджан, Египет, Турция, а ние само си мислехме, че са били за да полувува президентът. Най-накрая поне има някакво обяснение. Е, по-добре късно...

Политиката, която провежда е на заробване и отдалечаване от партньорите ни от Евросъюза (отново руски проект е “Южен поток” и всичко изглежда, че нищо не е случайно с тази “криза”) , но това не е забелязано от Държавния глава. Или повече от очевидно той си мисли, че работи за доброто ни. На кого е все пак това добро – на интересите или на хората?

Газовият конфликт между Украйна и Русия е толкова сложен, че, според мен, дори и най-опитен анализатор не може да каже кой е прав и крив. Но след като имаше прецедент с газовата война между Русия и Украйна преди година-две, защо българските държавници не се сетиха, че той ще се повтори?

Така или иначе, на баба Гицка не й пука много. И тя като, повече от нас, си студува и мръзне, защото пести от скъпото парно. Нищо, че навън е минус 10.

Нови думи от стари мутри

Нововъведенията напоследък започнаха от Президента. Той въведе глагола „атакизирам”. Знаем каква шумотевица се развихри...

Сега се появи и "мутризация". Преди години си имахме само мутри. Нещата обаче се развиха...

Яне Янев пръв създаде подобрението, заявявайки, че „голяма част от бизнеса със зърното е мутризиран”.

Премиерът вече се възползва от новата дума, заявявайки, че не се страхува от ГЕРБ и няма да допусне страната "да бъде управлявана от партия, която ще я мутризира".

От България...с любов

Или как „големите български политици” коментират „малкия световен лидер”

Очевидно президентът Георги Първанов се обърка. По-точно се обърка някой, който му пише прессъобщенията. Сигурно вече е уволнен...Защо ли? Първанов, в поздравлението си към следващия американски президент, отбеляза, че Обама е натоварен с „ високоотговорна мисия, начело на една велика държава, призвана да играе първостепенна роля на световната арена”. Дали е съгласувал този текст с Москва, не е много ясно.
Премиерът Сергей Станишев от своя страна забеляза лявата идея в избора на американците. Явно не прави разлика между български комунизъм и западна лява идея. За негова сметка си е. Станишев коментира, че проблемите в света „дават шанс на лявото, на социалното, на прогресивното, за да дадем нашите отговори”.
Атанас Атанасов от ДСБ отбеляза, че БСП не се интересува от това кой ще е американският президент, а кой ще управлява в Русия, „защото голямата далавера и корупцията минават през международните схеми между бившата комунистическа партия в България и олигархичните среди в Русия”. Това си го знаем, но как може да се промени. Това трябва да проблематизира...
Юнал Лютви от ДПС разбра, че в САЩ все пак имало демокрация. „В мнозинството си американците казаха не на предразсъдъците...Америка има вече съвсем друг образ. Там има демокрация.”

Властта се самобичува. И какво от това?

Колкото и да е невероятно, че трябва да го призная, тези дни Властта се самобичува. Може да е пошъл медиен трик или надявам се дълбоко осъзнатите проблеми на Властта в контакта й с медиите и чрез тях с хората, но все пак.

Първото самобичуване дойде от човек, за когото твърдя, че ръси глупост след глупост по икономическите въпроси на страната, но този път ме просълзи с честността си. Може да се замисли за сменяне на амплоато си. По-добър е явно в не-икономическите въпроси...

Иде реч за министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

В неделя, от ефира на Нова Телевизия, министърът отбеляза: “При инцидента в Челопечене правителството имаше проблеми, не могат да се скрият тези неща. Координацията между институциите куцаше.” Но не е само това....

Петър Димитров характеризира й като “важен пропуск комуникацията с медиите, която, според него, не е била на ниво и който е бил допуснат по време на инцидента”.

Разбира се, прави впечатление, че няма и дума за конкретна вина или търсенето на виновника, но все пак е нещо. Признанието си е едно начало в решаването на някои проблеми.

Да не забравяме, че в другите страни – правителствените говорители са почти, ако не й, с ранг на министри и дават брифинги всеки ден по всички злободневни въпроси. В България само може да се мечтае за такъв контакт с високопоставен представител на властта, когото да питаш за всичко актуално.

Второто самобичуване идва от Парламента. Председателят му Георги Пирински заяви: “Информацията в началния етап за инцидента в Челопечене беше кръгла нула”. Този път това не стана в нечии ефир, а сред приятели и най-вече другари - на среща със столичните общински съветници на БСП и с кмета на район Нови Искър Валентин Котов.

Според Пирински, обаче, пожарникарите и "Бърза помощ" са реагирали веднага. Мдааа, дълго ще си спомняме, че властта във всичките й форми я нямаше никаква.

Е, не всички примери на самобичуване са толкова светли. В днешния брой на вестник “Монитор” (според всички възможни слухове и реалности – издание твърде близко до ДПС) се отправя критика не към кого да е, а към прессекретаря на Президента Първанов – г-жа/другарката (знам ли) Бойка Башлиева. Острите думи към нея едва ли са случайност и едва ли са само, защото изданието не е поканено на поредното казионно и олигархично събитие, организирано от Президентството. Може би говори за някакъв по-дълбок разрив, но това е само предположение и предстои да видим развитието му.

Както са казвали древните китайци с уплах и ужас: “Да не ти се случи да живееш в интересни времена!”.