От България...с любов

Или как „големите български политици” коментират „малкия световен лидер”

Очевидно президентът Георги Първанов се обърка. По-точно се обърка някой, който му пише прессъобщенията. Сигурно вече е уволнен...Защо ли? Първанов, в поздравлението си към следващия американски президент, отбеляза, че Обама е натоварен с „ високоотговорна мисия, начело на една велика държава, призвана да играе първостепенна роля на световната арена”. Дали е съгласувал този текст с Москва, не е много ясно.
Премиерът Сергей Станишев от своя страна забеляза лявата идея в избора на американците. Явно не прави разлика между български комунизъм и западна лява идея. За негова сметка си е. Станишев коментира, че проблемите в света „дават шанс на лявото, на социалното, на прогресивното, за да дадем нашите отговори”.
Атанас Атанасов от ДСБ отбеляза, че БСП не се интересува от това кой ще е американският президент, а кой ще управлява в Русия, „защото голямата далавера и корупцията минават през международните схеми между бившата комунистическа партия в България и олигархичните среди в Русия”. Това си го знаем, но как може да се промени. Това трябва да проблематизира...
Юнал Лютви от ДПС разбра, че в САЩ все пак имало демокрация. „В мнозинството си американците казаха не на предразсъдъците...Америка има вече съвсем друг образ. Там има демокрация.”

Властта се самобичува. И какво от това?

Колкото и да е невероятно, че трябва да го призная, тези дни Властта се самобичува. Може да е пошъл медиен трик или надявам се дълбоко осъзнатите проблеми на Властта в контакта й с медиите и чрез тях с хората, но все пак.

Първото самобичуване дойде от човек, за когото твърдя, че ръси глупост след глупост по икономическите въпроси на страната, но този път ме просълзи с честността си. Може да се замисли за сменяне на амплоато си. По-добър е явно в не-икономическите въпроси...

Иде реч за министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

В неделя, от ефира на Нова Телевизия, министърът отбеляза: “При инцидента в Челопечене правителството имаше проблеми, не могат да се скрият тези неща. Координацията между институциите куцаше.” Но не е само това....

Петър Димитров характеризира й като “важен пропуск комуникацията с медиите, която, според него, не е била на ниво и който е бил допуснат по време на инцидента”.

Разбира се, прави впечатление, че няма и дума за конкретна вина или търсенето на виновника, но все пак е нещо. Признанието си е едно начало в решаването на някои проблеми.

Да не забравяме, че в другите страни – правителствените говорители са почти, ако не й, с ранг на министри и дават брифинги всеки ден по всички злободневни въпроси. В България само може да се мечтае за такъв контакт с високопоставен представител на властта, когото да питаш за всичко актуално.

Второто самобичуване идва от Парламента. Председателят му Георги Пирински заяви: “Информацията в началния етап за инцидента в Челопечене беше кръгла нула”. Този път това не стана в нечии ефир, а сред приятели и най-вече другари - на среща със столичните общински съветници на БСП и с кмета на район Нови Искър Валентин Котов.

Според Пирински, обаче, пожарникарите и "Бърза помощ" са реагирали веднага. Мдааа, дълго ще си спомняме, че властта във всичките й форми я нямаше никаква.

Е, не всички примери на самобичуване са толкова светли. В днешния брой на вестник “Монитор” (според всички възможни слухове и реалности – издание твърде близко до ДПС) се отправя критика не към кого да е, а към прессекретаря на Президента Първанов – г-жа/другарката (знам ли) Бойка Башлиева. Острите думи към нея едва ли са случайност и едва ли са само, защото изданието не е поканено на поредното казионно и олигархично събитие, организирано от Президентството. Може би говори за някакъв по-дълбок разрив, но това е само предположение и предстои да видим развитието му.

Както са казвали древните китайци с уплах и ужас: “Да не ти се случи да живееш в интересни времена!”.