Забвението като спасение или унищожение

Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван от Интернет новинарски портал е дадено изрично и само на http://www.kafene.net.

Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.

Ограничението, разбира се, не важи за лични блогове!

20 години от събитията през 1989 г.

Всяка нация, която не познава, не помни или не иска да знае историята си, е изправена пред вероятността да повтори сериозните грешки от далечното и близко минало. Тази мисъл непрекъснато ми идва на ум, покрай леко смешния у нас шум по повод 20-тата годишнина от падането на Стената, началото на промените в Европа и дворцовия преврат в България.

Показателно е, че дори и в специално създадения клип от ЕС по повод на годишнината, ние отсъстваме: http://www.youtube.com/watch?v=nhS55x8J7pw&feature=player_embedded.

България липсва и в специално създадената страница на Би Би Си за началото на края на една епоха за Източна Европа: http://www.bbc.co.uk/worldservice/specialreports/1989.shtml

В петък присъствах на организирания от Информационното бюро на ЕП за България граждански форум на тема "20 години от падането на Берлинската стена: Младите хора и преходът. В дискусията участваха членовете на Европейския парламент Мария Неделчева, Андрей Ковачев, Кристиан Вигенин и Ивайло Калфин.

Слушайки изказванията на представителите на бившата комунистическа партия и въпросите на младите, които бяха насочени предимно и само за работа и намирането на работа у нас и в ЕС, осъзнах, че на БСП е изключително изгодно младите да не си спомнят и да не се интересуват от това какво е било и какво е ставало преди 1989 г. Така БСП се легитимира сред новите поколения, без да носи огромните негативи от миналото. Защото едва ли може да обясни и не иска да се извини за разни неща като КДС, "слушалките" на КДС (сега ги наричаме доносници), лагерите, за крепостничеството, за Кореком, за Комсола и т.н и т.н - за всички лъжи и измами.

Запис с избраните скандални моменти от това събитие тук: http://merimtenev.podomatic.com/player/web/2009-11-09T00_54_55-08_00

В неделя доживяхме и на 8-мата година, откакто Георги Първанов е президент да заяви, че през всичките 20 години на прехода е имало опити съдебната власт да се използва за политически натиск. Първанов определи реформите от времето на прехода като бавни и „изначално сгрешени", но незнайно защо пропусна да отбележи, че през първите години, и не само, тези промени са били дирижирани най-вече от наследницата на бившата комунистическа партия - БСП.

Като цяло – в главата ми продължава да отеква репликата от едно мое интервю с Йордан Василев, който точно преди година каза, че смисълът на прехода е бил да се запази ограбеното и че за хората реално не е мислел никой и никога...

БСП пак е възмутена...от вражеската пропаганда

БСП в Плевен протестира срещу филм на британски журналисти, представили града като “оазис на мизерията и примитивизма”. Общинската организация на червените ще внесе за гласуване в местния парламент на 5 февруари декларация по този повод, съобщи шефът й Любомир Петков.
Англичаните снимали в разгара на газовата криза. Герои на лентата им станали обитатели на ромското гето на ул. “Тотлебен” 33. В кадрите попаднали полуголи, мръсни и изгладнели деца, семейство, което се грее на готварски котлон, и разплакана от безпаричие и студ възрастна жена, стиснала съчки за огрев.
"Репортажът, излъчен по CNN, представя гротескно и тъжно Плевен - това не е обликът на нашия град", гневят се левите.
Не разбирам логиката на българските социалисти - тоест чисти бивши комунисти. Този материал сигурно е гледан от няколко човека в България. След поредната им истерия - вече всички ще го гледаме. Да им благодарим, че нямат никакъв акъл.
А "срамното", според болните мозъци, филмче може да гледате тук

Протестите ще са успешни, ако са успели да разсънят гражданското общество и ни изпратят до урните

Стреснати и уплашени. Това бяха управляващите още когато чуха за организирани протести пред НС. Споменът и ароматът от края на 96-та и началото на 97 година им дойде в повече, но дали успя да убеди и самите тях, че така не може да продължава?

Сега отново бяха използвани познати методи за унищожаване на силата на гражданите. Ситуацията много ми заприлича на митинга пред парламента през 90-та, когато хората искаха промяната на първи член на Конституцията. Тогавашният президент Петър Младенов смяташе, че е по-добре да дойдат танковете, а телевизията ни показа изкривени физиономии на викащи и крещящи хора. Опитът всички да бъдем настроени срещу “онези лумпени” обаче не мина.

Хубавата новина е, че сега пак назрява енергията на гражданските протести, която дано роди и гражданско общество. Но всичко ще е безвъзвратно загубено, ако не премине в масовото активизиране на гражданите на предстоящите избори. Защото каквото и да си говорим, само ако гласуваме стават демократични промени. Крайно време е да осъзнаем, че не може 20 процента да избират за всички, а после олеле.

Нарочно поддържаното ниско ниво и подкрепата на “елита” за изпростяването имат своя политически мотивиран замисъл и параметри. Това, колкото тъжно, е и твърде опасно. А и по този начин е много лесно да се управлява, а почти никой да не ти търси отговорност за лошото управление.

За да спрат подобни малоумия е време хората да припознаят своите политически идеи, партии и представители, защото само гражданските протести не са достатъчни. Промените в демокрациите стават с избори и изразената на тях воля...

Време е да се прекрати пъкления план за разбиването на традиционния световен политически модел, чрез появяването на нови и нови месии с реално все по-неясни идеи и обещания. Иначе също няма как да има някаква промяна.

Протестът беше граждански, но такива мероприятия се базират на реални политически идеи и искания, каквито масово липсваха на площада. Необходимо е обединението и изкристализирането им, а не всеки сам да се бори за малко по-добра лична кочина. Защото всичко е проекция на начина на управление и всъщност не може да се промени само едно зрънце към по-добро, ако цялата държава е затънала и проядена от лошо управление, корупция и мафия.

Крайно време е и логичната и нормална опозиция да се обедини, въпреки различията между тях. Така хората ще припознаят поне един политически субект като начин за спасение, излизане от тъмния и задънен тунел и като алтернатива.

Защото, ако нещо не се промени у нас и то бързо – вървим към новоруски авторитаризъм от български тип. И все по-нагло и лошо управление с трагични последици за всички нас...

Вечната криза на БСП. Не, на хората, когато управлява...

Пестеливост, криза, студ, режим на тока, мъка, тайни, тайни договори, сивота, бедност, Русия, Газпром, братушки и отново студ. Това са ключовите думи на спомена.

Споменът и реалността на Лукановата, Виденовата и сегашната Станишева зима.

Все тъжни истории...на уродливостта на некадърността и кражбата, на техните интереси, не нашите...

Добре, че модерният българин на прехода е издръжлив. Бързо забравя, не гласува или гласува все за същото. Нищо, че все страда от избора си. Народопсихология, какво да се прави.

Друго е необяснимо. Как всеки път като управляват точно тези, стигаме до едно и също дъно? И продължаваме да дълбаем за още едно надолу и надолу...

Един училищен лозунг преди 89-та, който висеше по стените гласеше, че “дружбата между НРБ и СССР са като въздуха и водата за всяко човешко същество”. Това вече обяснява всичко.