Анализ на Стелиос Кулуглу*
(с известни съкращения)
Новината не е приятна, но е много важна за да мине незабелязана, въпреки празничните дни. Константина Кунева, секретар на Атинския съюз на чистачите и домашните помощници, беше залята със сярна киселина.
Синдикатът се счита за един от най-силните в сектора на “несигурните работещи”, както евфемистично се наричат на гръцки трудещите се при условия на нечовешка експлоатация.
Председателят и зам.-председателят на синдиката обявиха, че зад нападението се крият работодателите на Кунева, които заплашвали всички работещи при тях и най-вече Константина, заради това че е българка и следователно по-незащитена.
Фирмата - подизпълнител, в която е работела 44-годишната чистачка има двама големи държавни клиенти – Компанията, експлоатираща електрическия влак в Атина (бел. превод. която е част от метро системата в града) и Гръцкият завод за превозни средства.
Обвиненията на синдиката за тоталната експлоатация на работещите там и пълното потъпкване на трудовите и осигурителните им права не били чути от никого.
Съгласно синдиката още - тормозът на фирмата -подизпълнител бил непрестанен. Всяка жена, която се осмелявала да си потърси правата била уволнявана.
Налице са много теми, които може да се коментират, започвайки от модерната напоследък практика дори и големи държавни компании да не наемат чистачи с нормални трудови договори, а да се ползват от услугите на фирми – подизпълнители. Обикновено става въпрос за “близки приятели” на управляващата партия или на мениджмънта на компанията, на които се дават “отплати” и заради това подизпълнителите се чувстват защитени. Ще е доста интересно да се провери например дали фирмата е поела чистотата в двете големи държавни компании след конкурс или просто и е възложена поръчката.
Вторият проблем е че както се случва в почти всички сфери на гръцкото общество – нарушенията на закона остават ненаказани и оплакванията и обвиненията на трудещите си или гражданите отиват в коша за боклук.
Третият и може би най-важен проблем е, че подобни опити за убийство (бел. превод. със заливане с киселина) напомнят практиката на италианската и американската мафия, в опита им да контролират или унищожат синдикатите в двете страни. В Гърция – феноменът не е срещан, но с неимоверното разрастване на обществената и икономическата криза е възможно да има подобни случаи в бъдеще.
В една страна, в която всичко клони към “решаването” на проблемите с насилие – правителството ще носи големи отговорности ако, сред другите му постижения, разреши установяването на мафиотски методи в синдикализма и налагането на закона на мафията.
Следователно полицията ще трябва сериозно да разследва случая и виновните да бъдат наказани парадигматично. Така или иначе, става въпрос за терористично нападение и то трябва да бъде разследвано със същата чувствителност, с която се разследват и другите терористични нападения.
*Стелиос Кулуглу е гръцки журналист. В продължение на години беше автор и водещ на предаването за журналистически разследвания “Репортаж без граница” по гръцката държавна телевизия. Миналата година Кулуглу беше съкратен.
В момента той държи сайта http://www.tvxs.gr/, чрез който продължава журналистическите си разследвания и коментари.
