Гръцките медии – преплетени интереси и упражняване на влияние

Всякакъв паралел с българската действителност е случаен!

Това е доклад на американското посолство в Атина, посветен на състоянието на гръцките медии. Докладът, разкрит от Уикилийкс, е публикуван от гръцкия вестник „Катимерини“. Изданието не посочва дали е редактирало текста, но аз съм направил незначителни съкращения. Удебеляването на текста също е мое.

Преводът е мое авторско право. Снимката също е от личния ми архив. Може да се разпространяват свободно в лични блогове и некомерсиални информационни сайтове!

Докладът е писан през 2006 г. с ID: 71198 и refID: 06ATHENS1805.

Резюме: На пръв поглед, гръцките медии може да изглеждат като медиите в САЩ – смесица от сериозна и таблоидна преса, национални и местни телевизионни и радио станции, както и наличието на конституционни гаранции за защита на свободата на словото.

По-близък поглед върху тях обаче, разкрива гръцката медийна индустрия като контролирана от магнати, чиито други успешни компании позволяват субсидирането на губещите им медии. Те, от своя страна, им позволяват обаче да упражняват политическо и икономическо влияние.

Край на резюмето.

Историята на гръцките медии от Омир до home page-а

Омир разказва за Троянската война няколкостотин години, след като тя се е случила, и използва събитията от войната, за да напише поетична история за битки между богове, използващи хората като пешки.

Съвременните гръцки медии използват същата комбинация от реалност и фикция, както също толкова силна доза от външни сили, която контролира събитията.

Първите вестници в съвременния гръцки език са основани във Виена и Париж през 18-ти век и са били важен фактор в гръцката борба за независимост от турците.

Със създаването на съвременната гръцка държава се появява и традицията да се обвиняват външни сили (първо Великите сили, а в последствие САЩ) за всички злини, сполетяли Гърция.

В момента в Гърция има около 160 вестника, 180 телевизионни станции, 800 радиостанции, 3500 списания и само... 10 милиона души население. (Португалия, която е със същото население, има 35 вестника, 62 телевизионни станции и 221 радиостанции, според „World Factbook“ от 2004 г.). Как тогава може всички тези гръцки медии да работят рентабилно? Не могат! Те се субсидират от собствениците им, които биха приели с радост някакви финансови постъпления от тях, но употребяват медиите основно за упражняването на политическо и икономическо влияние. Така почти не се интересуват от печалби от медиите си.

Тъй като в Гърция няма абонаменти или доставки на пресата по домовете, вестниците трябва да се продават на павилионите, привличайки вниманието на случайния минувач. Това означава, че дори обичайна и частично прецизна статия е съпроводена с фалшиви или подвеждащи заглавия, които често нямат нищо общо със самата статия. Медиите използват сензационни заглавия, хедлайни, статии и теми, за да привлекат публика и телевизионни рейтинги, които определят разпределението на рекламите. Вестниците използат и способи като подаряването на DVD-та и книги.

Същите медийни компании, които притежават вестниците и телевизионните станции, са създали и новинарски портали в Интернет, които още не са заработили добре. Популярният портал in.gr закри нюзрума си и просто препубликува вестникарските статии на компанията-майка.

Гърците научават новините от телевизията, но вестниците са основният източник за анализ. А сутрешните телевизионни блокове представляват предимно декламиране на сензационните новинарски заглавия.

Атинските медии доминират на национално равнище, като държат 80 процента от аудиторията и читателите в страната, а регионалните радиостанции препредават радио програми от Атина. Държавното радио и телевизия имат по-малка аудитория, отколкото частните електронни медии. Само 6 на сто от гърците научават новините от Интернет.

Въпреки че общественото доверие към медиите спада стабилно през последните две десетилетия, в Гърция все още често може да чуеш хората да казват "Аз го прочетох във вестника“ или „Аз го чух по телевизията“, когато ние се опитваме да коригираме грешна новинарска история. Проучване, направено през октомври 2005 г., показа, че 71% от гърците смятат, че медиите са прекалено сензационни, но в същото време вестниците със сензации се продават най-добре.

Гръцки политически журналист описа ситуацията като „мусака с много слоеве, които се пекат заедно“. Гръцкото общество, ни каза той, не обръща внимание на медиите. Проучванията, обаче показват високи нива на антиамериканизъм (или, както той посочи, антиправителствени, анти-всякакви чувства), защото така хората обичали да дават израз на отчаянието си. След като се задълбочите в съдържанието на мусаката, продължи той, ще откриете, че като цяло хората са доволни от решенията на правителството, дори и от тези, в които Гърция и САЩ са съюзници.

Тенденции в съдържанието на медиите

Гръцките медии отделят все повече вниманиие на ежедневните проблеми на средностатистическия грък, личния живот на политиците, забавлението и спорта, отколкото на международната проблематика.

Ротационното гръцко членство в Съвета за сигурност на ООН почти не беше отразено, а анализът на решенията на ЕС е минимален. Големите международни събития получават пълно отразяване само чрез световните телевизии и сайтове. Причините за оскъдното отразяване на основните глобални развития се дължат на гръцкия етноцентризъм, нежеланието на медиите и техните собственици да популяризират постиженията на правителството и липсата на силно гръцко лидерство на международната сцена.

На кого са медиите всъщност?

Частните медии в Атина са собственост на една малка група от хора, които са направили или наследили богатства в корабоплаването, банковото дело, телекомуникациите, спорта, нефта, застрахователната дейност и т.н., и които имат или са имали роднински връзки чрез кръв, брак или прелюбодеяния с политици и държавни служители и/или други собственици на медии и магнати. Например, корабният магнат и инвеститор в телевизионния канал Мега Вардис Вардиноянис е най-добрият приятел на Христос Ламбракис, издател на вестниците "То Вима", "Та Неа", "Athens News” и Интернет портала „in.gr“, а Ламбракис пък е подписал правителствени строителни договори. Двете деца на Вардиноянис са омъжени в семействата на корабните магнати Гуландрис и Номикос. Сестрата на Вардиноянис е омъжена за депутата от Нова демокрация Янис Кефалоянис, който е и специален съветник на премиера Костас Караманлис.

Диаплекомена

Гръцката дума „диаплекомена“ или „преплетени интереси“ се отнася специално и ексклузивно, за да опише мрежата от връзки между медиите, бизнеса и правителството. Настоящият министър на търговското мореплаване коментира наскоро, че правителството е марионетка, което изпълнява капризите на „преплетените интереси“. Тези отношения са по-сложни и кръвосмешителни, отколкото тези в гръцката митология между боговете, полубоговете и хората.

Колкото до журналистите, те са тайфа от нископлатени, които обикновено работят на няколко места, за да си плащат сметките. Не е необичайно за един журналист да работи в пресофиса на министерството, което отразява като ресор. Дългогодишна репортерка на телевизия МЕГА ни разказа, че си спомня един единствен случай в телевизията, в който са критикували единия от собствениците им. За журналистите е приемливо да приемат и подаръци, дори и пари от тези, които отразяват. Организационният комитет на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. е пословично известен с плащанията на журналистите, за да пишат положителни коментари и статии.

Антиамериканизъм и връзки с Русия

Много от собствениците на медии и лидерите на обществено мнение, традиционно са били обърнати към бившия Съветски съюз по отношението на техните идеологически убеждения. Някои от собствениците на медиите имат петролни връзки с Близкия Изток. Някои, по идеологически и финансови причини, поставят спирачки на глобализацията, опасявайки се, че това би накърнило техните собствени разнообразни международни финансови интереси.

Така, гръцкото обществено мнение се оповава, както и през 800 г. преди Христа, на митове, изкупителни жертви и теориите на конспирацията, като САЩ са изобразявани като Световния Управник, виновен за вътрешните проблеми на Гърция и липсата й на престиж на международната арена. Често, САЩ са представяни като преференциално третиращи съседите на Гърция на международната политическа сцена (Турция, Македония и т.н.) срещу гръцките национални интереси.

Предстоящи промени

Всички частни телевизии и повечето радио станции работят без лиценз, тъй като все още няма законодателна рамка за лицензиране. Нов медиен закон се очаква да въведе лицензи и да намали драстично броя на електронните медии. Наред с необходимостта от налагане на ред в медиите е изказаното от Нова демокрация, но неизпълнено, желание да се пребори с „преплетените интереси“. Минали правителства са се опитвали, за да получат по-добро отразяване, да си затворят очите за незаконните действия на медиите в различни области и даже да им подсигурят данъчни облекчения.

Как работим с медиите

По-голямата част от средствата за масово осведомяване поставят анти-Буш и/или антиамерикански оттенък на всяка история с международни измерения, включително и ГМО храните, бедността, околната среда и контролът върху Интернет. Ние успяваме да пуснем интервюта, местни коментари на външни автори в пресата по важни международни въпроси. Опитваме се да парираме грешки и пропуски чрез телефонни разговори, писма до редактора, както и на редовни срещи с журналисти, редактори и издатели.

Влагаме ресурс и в нашите отношения с журналистическите департаменти, надявайки се, че следващото поколение гръцки журналисти ще бъдат по-свободни от предразсъдъци, които характеризират настоящите и предходните поколения. Партньорите ни в журналистическите департаменти ни казват, че това е разковничето, но изразяват и опасения, че промените в медийния сектор означават, че студентите им няма да намерят много журналистически работни места, когато завършат.

Къде ще доведе всичко това?

Дори ако гръцкото правителство приеме нов закон за медиите, някои са скептични, че той би сложил ред в хаотичната ситуация, защото това ще доведе до открит конфликт и конфронтация със собствениците на медиите. Ако собствеността на медиите коренно се промени и/или работа ни със студентите по журналистика даде плодове, ние постепенно ще наблюдаваме намаляване на антиамериканизма и преминаване към по-обективно отразяване на събитията от гръцките медии.