КОЙ ВСЪЩНОСТ Е ОТГОВОРЕН ЗА КРИЗАТА В ГЪРЦИЯ?

Актуалният виц, който приятелите ми в Гърция си разказват е следният: “За кого е гласувал на предсрочните парламентарни избори предишният премиер и тогавашен лидер на Нова Демокрация Костас Караманлис? Отговорът е, че е пуснал вота си за социалистическата ПАСОК, защото му ставало лошо само при мисълта, че ако спечели отново властта ще трябва да оправя цялата каша в страната”.

Очевидно гръцката криза е изненада за много, но явно е била публична тайна в гръцките, но и европейските политически и икономически среди. Истината е, че за криза в Гърция се заговори за първи път след влизането на страната в еврозоната. Това събитие като че ли “изяде” положителния ефект за икономиката от пристигането в Гърция, от началото на 90-те години на миналия век, на милион и нещо “нелегални” имигранти. Те пристигаха на талази от бившите социалистически страни, останали без нищо, след години на лъжи там и масовото им ограбване от бъдещите олигарси. Имигрантите вършеха, а и някои от тях все още вършат черната и нежелана работа в Гърция, без осигуровки и каквато и да е било сигурност и до ден днешен така изхранват гладуващите и безработните близки у дома. В последствие имигрантите позакърпиха пробойните в бюджетите на пенсионно-осигурителните каси, чрез няколкото вълни на легализация и така нещата продължиха да си кретат.

Сега, гърците са изправени пред няколко избора и пред осъзнаването на няколко прости истини. Страната не може да продължи да е толкова социална, колкото беше досега. Ще трябва да се лишат и от част от доходите си. Но все пак въпросът, на който обществото започва да търси отговор е: “Кой всъщност е виновен?”.

Посочването с пръст, колкото е възможно по-скоро, може само да посмекчи реакцията от обявените от правителството непопулярни мерки. Самите гърци искат изкупителна жертва, както и обяснения как и какво точно се е случило и се надяват да получат отговорите. Това би могло да поуспокои растящото социално напрежение и би помогнало за по-добрия контакт между правителството и синдикатите в обясняването на нуждата от “затягането на коланите”. Фраза, която в Гърция всъщност масово се използва от политиците и пресата още от далечните 2003-2004 година.

И въпреки че всяка криза е драма на изживяващите я, тя има и положителни страни. След изхода от тунела, Гърция няма да е същата – ще е по-дисциплинирана и внимателна. Евростат вече няма да приема на доверие данните от страните-членки на ЕС и ще има и контролиращи функции върху подаваната статистика в Брюксел. А ние имаме от какво да се поучим как да не правим...

От друга гледна точка, у нас, изненадващо и за мен самия, през последните дни, българската журналистика показва наченки да излезе от безумното си вглеждане само в българската реалност и помия.

Гърция е сред водещите теми в новините и кризата се отразява обширно. Все още не знам дали това се дължи на осъзнаването (по-добре късно, отколкото никога), че Гърция е важна за България съседска страна (по много поводи и причини) или просто е интересна за нас, защото е във видеообмена и западните медии се занимават с нея.

А дали Гърция ще се оправи? Да, защото няма как да бъде оставена сама, както и да повлече и другите в еврозоната и ЕС. Въпросът, обаче е самите гърци да проявят необходимото търпение и лишения. А за съжаление това ще им се наложи.